Притча за приятелството

Голям пътнически кораб се разбил по време на ужасяваща буря. Само двама от пътниците успели да се спасят и да доплуват до малък усамотен остров. Оцелелите, които били приятели от дълги години, били уплашени и шокирани. Не знаели какво друго им остава, освен да се молят на Бог да ги спаси. За да видят обаче кой е по-честен и чия молитва би останала удовлетворена, двамата приятели решили да разделят територията на острова на две и всеки да се моли за своята половина, без да попречи с греховете си на другия.

Първото, за което се молили, била храната. Още на другия ден единият от двамата видял до заслона си овощно дръвче, от което можел да се храни с плодове. Земята на другия мъж обаче останала безплодна.

След като минала една седмица, човекът, който вече имал дърво, се почувствал самотен, затова решил да се помоли за жена. Малко след това до острова се разбил друг кораб, от който оцеляла само една жена и отишла при него. От другата страна на острова обаче все още нямало нищо.

Скоро същият мъж се помолил за къща, дрехи и повече храна. Всичко това му било дадено като с магия. Вторият човек обаче си нямал нищо. "Какъв грешник" – си мислел неговият приятел. – "С моята праведност аз получих всичко, за което се молих, а моят приятел не успя да изпроси и малко милост от боговете."

След като вече си имал всичко, включително и жена, мъжът решил да се помоли за кораб. На следващия ден от неговата страна на острова се появило малко корабче. Той веднага се качил, вземайки жената със себе си, но решил да остави своя приятел. Мислел си, че щом неговите желания не се сбъдват, той няма благоволението на боговете и може да корабокрушират отново, заради това.

Докато се приготвял да тръгне, чул някакъв могъщ и дълбок глас, идващ от небесата:

- Защо оставяш своя приятел на острова? – попитал невидимия глас.

- Моите благословии са си само мои. Аз се молих за тях. – отговорил той. – Нито една негова молитва не беше изпълнена. Защо да се възползва от моите привилегии?

- Объркал си се, човече. Изпълних всички молитви и желания, както твоите, така и неговите. Но ти искаше по нещо всеки ден, а той се молеше само за едно нещо, затова сега стои гладен и без подслон. – заявил гласът.

Човекът бил едновременно объркан, но и разгневен. Не искал да дели нищо свое с приятеля си. Затова нервно попитал:

- Е, за какво толкова се е молил, че трябва да му помагам и аз?
- Той се молеше всички твои молитви да бъдат изпълнени. Молеше се още, ако някой трябва да се спаси оттук, това да си ти.

Редактор: Милена Минчева

Източник: moralstories.org

Снимки: freepik.com