Притча за субективното разбиране на доброто и злото

В едно планинско селце, животът бил монотонен, а традициите строги, а двама съпрузи на средна възраст нямали деца.

Те били тъжни и огорчени, заради това. Чувствали се зле, а останалите им съчувствали. Нямало на кого да подарят цялата си любов. Кой ще ги подкрепя, когато остареят? Нима родът им ще приключи с тях? Това ги тормозело.

Всеки един ден те молели бог за дете. В един прекрасен ден жената разбрала, че носи живот.

Това им донесло безкрайна радост и устроили празник за цялото село. Всички се радвали заедно с тях.

Жената била вече на възраст, а бременността й тежка. Не могла да работи на полето както преди, да поддържа домакинството както преди. Това я измъчвало, защото не била в състояние да помага достатъчно на своя мъж.

Родила момче, както се очаквало, а радостта в семейството била безкрайна, защото имало кой да наследи нивите и продължи рода.

За голяма мъка на родителите момчето се родило слабо и болно. Майката и бащата страдали и били убедени, че това е лошо. Как такова дете ще успее да изживее трудния и сложен живот наравно със своите здрави връстници и да бъде щастливо?

Минавали годините, а момчето растяло и радвало своите родители. То било изключително умно и усвоявало знанията в училище без никакви усилия и с удоволствие. Те много се гордеели с това. Това, че е много умен, смятали те, ще му даде възможност да се устрои не по-зле от останалите.

Момчето, обаче, било самотно. Заради ума си, то се отличавало от останалите, а те не обичали да играят с него и често го биели. Момчето страдало, защото било отхвърлено и това било лошо, понеже е трудно да намериш работа и добър живот без подкрепа от приятели.

Времето минавало, а страната била нападната и всички младежи били мобилизирани. Много тях не се върнали от фронта, а заради своята хилавост, младежът не бил взет в армията. И това било добре, защото останал да радва родителите си.

Момичетата от селото го презирали, затова че той бил единственият, който не отишъл на войната, а останал под полата на майка си. Това било лошо, защото щяло да му бъде трудно да намери жена в бъдеще.

Животът на младежа вървял ту зле, ту добре. Той съдел за събитията в него, близките му съдели, непознатите съдели отстрани.

Времето вървяло неумолимо, след есента идвала зима, пролет, лято, а светът живеел и се радвал.
И само на хората им се струвало, че е добре, когато след гладната пролет идвало горещо и сито лято. Само на хората им се струвало, че е лошо, когато започва да захладнява и пътищата подгизват. Само тях им се струвало, че е добре, когато пада първият сняг и целият свят замира в бялата тишина.

Светът просто живеел и животът продължавал, а хорските разбирания за тези събития били разнообразни....