Притча: Изпитание чрез змии

Веднъж довели при патриарха на клана на Безсмъртните неколцина младежи, които пожелали да постигнат "вкуса на плода от дървото", и поискали да им се назначи изпитание. Премъдрият наредил да изкопаят няколко ями и да сложат вътре изпитваните. Във всяка яма хвърлили по една змия. След време Премъдрият отишъл да види юношите, заедно с учениците си.

В първата яма юношата бил вкаменен от страх и седял с бледо лице. Той бил залепен за стената и нищичко не можело да го накара да помръдне. Виждайки това, Премъдрият казал на учениците си:

- Този човек не може да постигне, защото по природа той е жертва и винаги ще се отдава на милостта на победителя. Предстои му да положи наистина много усилия, преди да научи мислите си да управляват тялото му.

Втората яма: Тя се оказала празна. Подложеният на изпитание юноша го било страх, изскочил от нея и избягал. Поглеждайки в ямата, Премъдрият казал:

- Този, който е бил тук, не може да постигне вътрешния покой, защото е страхливец по природа. Страхливи са мислите, които владеят тялото му. Такъв човек не може да бъде дори воин.

В третата яма Премъдрият и неговите ученици видели юноша, който празнува победата си, гордо седнал пред убитата змия. Виждайки това, Премъдрият поклатил тъжно глава и казал на учениците си:

- Този, който седи тук е извършил постъпка на воин, но той не е готов да постигне вътрешен покой, защото тялото му се управлява от мисли на хищник. И той не е способен да прозре картината на света.

В четвъртата яма: изпитваният седял с безучастно лице, а змията пълзяла наоколо.

- Този юноша, - казал Премъдрият, - вижда картината на света, но има разум на аскет, и следователно не може да живее в хармония с околния свят. Рано му е да постига учението за вътрешния покой, защото пренебрегва живота и не се грижи за тялото си.

- Нима никой от изпитаните няма да може да следва Пътя на истината? – попитал един от учениците.

- Не бива да питаш, - отвърнал Премъдрият, - когато знаеш отговора, защото това води до мързел на ума и безпомощност в живота. Не следва да се пречи на естествения ход на нещата, защото нетърпението те кара да загубиш картината на света.

- С тези думи Премъдрият се запътил към последната яма, където видял юноша без сянка от притеснение и с усмивка на лицето. Змията също не давала признаци на безпокойство, макар да била наблизо. Без да каже дума, Премъдрият се отдалечил от ямата и чак като влязъл в къщата, казал на учениците си.

- Да виждаш картината на света и да живееш в хармония с него, да не възпрепятстваш естествения ход на нещата, но да управляваш тяхното течение – не е ли това източникът на спокойствието? Утре сутринта преминалият изпитанието ще стане ваш брат.