Историята за молещите ръце

Това е трогателната история за “Ръцете, които се молят” на Албрехт Дюрер. Известният шедьовър пресъздава жертвата на своя брат, отишъл да работи в мините, за да подпомага обучението му. В легендата за молещите ръце има вмъкната творческа измислица, но се откриват вълнуващи послания за безкористната помощ, силата на любовта, благодарността и топлите чувства. Именно поради тази причина решихме да я споделим с вас.
През 15 век в едно малко селце до Нюрнберг живеело семейство с осемнадесет деца. Да, осемнадесет! За да осигури храна на семейството, бащата, златар по професия, бил принуден да работи по 18 часа на ден. Въпреки безнадеждното положение на семейството, две от момчетата му имали мечта. И двамата искали да развиват таланта си за рисуване, но знаели, че баща им никога няма да може да си позволи да ги изпрати в Нюрнберг, за да учат изкуство в академията.
След многобройни дискусии момчетата достигнали до решение. Щели да хвърлят монета. Загубилият ще започне работа в близките мини и с печалбата ще издържа другия, докато той учи в академията. След това, когато другия се изучи, ще се върне и с парите от изкуството ще издържа брат си. В краен случай можело и той да започне в мините, за да удържи на обещанието си.
Албрехт Дюрер спечелил облога и отишъл в Нюрнберг. Брат му заминал за мините и финансирал брат си през следващите четири години. Албрехт бил сензация в академията. Неговите рисунки и гравюри били по-добри дори от тези на някои професори. Още преди дипломирането си той започва да припечелва добре от творбите си.
Когато се завърнал на село, семейството му устроило вечеря, за да го посрещне подобаващо. След вечерята Албрехт се изправил, за да вдигне тост за обичания си брат, който се жертвал в негово име. Финалните думи от тоста били:
- А сега, братко, е твой ред. Можеш да заминеш в Нюрнберг, за да изпълниш мечтата си. Аз ще се грижа за теб.
Всички погледи се насочили към брата на Албрехт в очакване на отговора му. Със сълзи на очи, той повтарял:
- Не... не... не...
Най-накрая се изправил, избърсал сълзите си и внимателно казал:
- Не, братко. Не мога да замина за Нюрнберг. Прекалено късно е за мен. Виж какво причиниха четирите години работа в мините на ръцете ми. Костите във всеки пръст са счупени най-малко веднъж. Напоследък страдам от артрит толкова, че дори не мога да вдигна чашата с вино, за да те поздравя. Какво остава да рисувам и да правя деликатни гравюри. Не, братко, прекалено късно е за мен.
Оттогава са изминали повече от 450 години. Шедьоврите на Албрехт Дюрер са окачени във всички най-големи музеи по света. Албрехт Дюрер решава да почете брат си и да му благодари за жертвата, която прави в негово име, рисувайки ръцете му. Той дава на своята рисунка скромното име "Ръце". Но тя отваря сърцата на хората по цял свят, които я наричат "Молещите ръце".
Снимки: pixabay.com
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ИСТОРИЯТА НА ИЗКУСТВОТО КАТО АРХЕОЛОГИЯ - АДЕЛИНА СТРАНДЖЕВА - ХЕРМЕС
СТАРОБЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО - БОГДАН ФИЛОВ - ШАМБАЛА
БАЛАДА ЗА ГЕОРГ ХЕНИХ - ВИКТОР ПАСКОВ - СИЕЛА
ГРАНИЧНО / БЕЗГРАНИЧНО - ЕЛЕНА ОЛИМПИЕВА - СИЕЛА
ПАРИЖКА ТАЙНА - КАРЪН СУОН - СИЕЛА
КЛУБ ПЕТЪК ВЕЧЕР - СОФИЯ ЛУНДБЕРГ, АЛИСЪН РИЧМАН, М. ДЖ. РОУЗ - ХЕРМЕС
СТАТИЯТА е свързана към
- За свободното време
- Живот и Ум
- Арт терапия или как изкуството лекува
- Притча за Тайната вечеря: Всичко живее в нас. И доброто и лошото
- Мънистен пиксел арт – креативно и бюджетно хоби за малки и големи
- 12 изключителни арт инсталации, които ще ви удивят
- 13 литературни откъса, които ще променят живота ви
- Притча за бащата, сина и магарето
- Притча за доброто и злото
- Притча за съдбата: Защо ни се случват лоши неща
- Притча за любовта: Всеки сам избира какво да носи в сърцето си
- Притча: Незаменимата връзка между брат и сестра
Коментари към Историята за молещите ръце