Как кичът превзе съвременния свят

Знаете ли кое се счита за естетично в наши дни? Според професорите по социология Рут Холидей и Трейси Потс „ ние вече се давим в кич“. Една най-обикновена разходка по улиците на Лондон може да го потвърди – кичът и пошлото изкуство, лишено от стойност, са навсякъде около нас.

Безвкусица, натруфеност… думите, с които да опишем тенденцията на 21-ви век са много. Специалистите определят кича като безлично и посредствено копие на вече съществуващ стил или системна проява на лош вкус или слаби артистични заложби.

Градинските фигурки също не могат да се нарекат произведения на изкуството. Нито път евтините картини, предлагани на туристите, в които са спазени основните правила на художника, но посланията са твърде очевидни и директни, често под формата на клише.

Тероризмът предпочита кича

Повечето диктатори в политиката също са опитвали да укрепят властта си с помощта на пропаганда, пропита с кич. Бившият либийски водач Муамар Кадафи е наричан „кичозният диктатор“, а Садам Хюсеин сам дава идеите за паметниците, издигнати в негова чест. Той е може би единственият, който може да оспори първото място в класацията по безвкусица, заето от Кадафи. Новозабогателите граждани на Русия, Китай, Близкия Изток и САЩ не отстъпват в това отношение.

През последните две десетилетия медиите ни запознаха с не една черно-бели фотографии, свързани с терористични групировки и атаки. Те са ярко отражение на неуспешните опити на терористите да проявят артистичност. Пропагандата на Ал Кайда се гради на романтични изображения на изгреви, предмодерни утопии и дори готически елементи като черепи и кости. Социологът Рюдигер Лолкер, анализатор на естетическите въпроси, свързани с джихадизма, споделя, че джихадисткото списание „Al-Qaeda Airlines“ доказва „афинитета на терористите към готическата култура и кича“.

Видеата, разпространявани от самопровъзгласилата се Ислямска държава, са още по-красноречив пример на кичозното изкуство – изкуството да се прилага насилие, за да се всее ужас у хората, които гледат.

Кражба на културна идентичност

Защо наистина кичът е навсякъде около нас? Дали сега е по-често срещан, отколкото преди? Популярните произведения на изкуството, в които се вплитат елементи от религията, също залагат на кич. Калигула е може би първенец на всички времена.
Епохата на просвещението, а след това и барокът, сякаш успяват да „избягат“ от наложилата се тенденция, но само временно. За съжаление, през последвалите години човечеството успява да компенсира и дори да задмине най-ярките любители на изкуството, лишено от смисъл и стойност. Американският сценарист Кевин Уилямсън определя Доналд Тръмп като „човека с най-лош вкус след Калигула“.

Предпочитанията на бившия американски президент се доближават максимално до тенденциите, наложени от абсолютизма преди просвещението. Основният цвят в къщата му в Манхатън е златисто. В интериора преобладават мрамор и мебели в стил Луи XIV, а смесицата от исторически теми и препратки могат да объркат всеки ценител.

Същност на декултуризацията

Торстен Боц-Борнщайн, доцент по философия от университета „Gulf“, смята, че липсата на добър вкус е тясно свързана с феномен, известен като „декултуризация“. Той се наблюдава при групи, които са лишени от един или повече аспекти на своята идентичност. Терминът се използва за първи път в социологията при разглеждането на ефектите от колониализма и последвалия упадък в културата (например в един от ранните трудове на Пиер Бурдьо).

Хората винаги са се нуждаели от истини, в които да повярват. Докато в миналото тези истини са били предавани с културата, днес са плод на спонтанност и липса на приемственост. В съвременния свят кичът изкривява възприятието ни за това какво е истина и какво не. Днес истината, в случаите, когато е диктувана от пошлото изкуство, е лишена от културен аспект или контекст.

Бързото раждане на стерилни, „пречистени“ и лишени от културен елемент истини се откроява най-силно сред религиозните фундаменталисти. Според експерта по ислямски въпроси Оливие Рой религиозният фундаментализъм възниква тогава, когато религията се откъсне от местната култура, от която до този момент е била неразделна част.

Радикализмът е плод на опитите на религията да се утвърди като неутрална и „чиста“. Отсъствието на конкретни културни ценности превръща натрапваните истини в абсолютни, а фундаменталистите се възприемат като техни проводници.

Нарцистичен импулс

Изследванията доказват, че в основата на кича стои нарцистичният импулс. Ето защо той процъфтява най-добре в неолиберални условия, които се диктуват от динамиката на информационното общество. Социалните медии са нарцистични, тъй като позволяват на хората да сменят непрекъснато своето Аз с ново, без да се сблъскват с културата на останалите.

Алгоритми ни подсказват какви книги харесваме, базирайки се на предишните ни избори. Нарцистичната структура на тези алгоритми е очевидна. С тяхна помощ се прави класификация на отделни признаци. В свят на декултуризация собственото ни Аз остана единственият критерий за етика.

Когато липсва културният елемент, Аз-ът се превръща в даденост. В най-лошия случай системата продължава да произвежда „алтернативни истини“, насочени към него, както и конспиративни теории, които по своята същност са теории на кича, именно заради тяхната нарцистична, самоутвърждаваща структура.

„Истините на кича“ се утвърждават, независимо от всичко останало. Те са автономни. В същия дух, алтернативните твърдения и конспиративните теории не ни дезинформират (поне не в смисъла на дезинформацията като средство за прикриване на съществуваща вече истина), но внасят елемент на кич. А присъствието на такъв елемент неминуемо води до пълно изчезване на истината.