Притча за една любяща дъщеря и нейния безценен подарък

Историята започва с един разгневен баща и една любяща дъщеря.

Покрай Коледа, когато всеки подготвя подаръци и иска да зарадва близките си, в едно семейство парите се оказвали твърде ограничени за подобни неща. Приоритетни за тях били лекарствата на болната дъщеря, а всичко останало, включително и храната, е било в дефицит.

Една годинa обаче на Бъдни вечер дъщерята решила, че може да внесе малко щастие в напрегнатото от грижи семейство и изхабила малко опаковъчна хартия, останала от минали години, за да направи подарък за своя баща, върху който падало най-много стрес и тежест.

Виждайки, че детето изхабява последното парче от хартията, бащата толкова се разгневил, защото нямал пари да купи друга, и наказал детето. Въпреки наказанието, на следващия ден момиченцето поднесло опакованата кутия на баща си и казала "Татко, това е подарък за теб."

Бащата се смутил от прибързаната си реакция, затова приел радушно подаръка, но, когато го отворил, видял, че в кутията няма нищо. Тогава отново се разгневил и се разкрещял на дъщеря си:

- Не знаеш ли, че, когато подаряваш подарък, трябва да има нещо вътре?

Болното момиче се насълзило от неспособността си да зарадва своя баща. Хлипайки му отвърнала:
- Татко, кутията не е празна. Аз я напълних с целувки. Вчера цял ден пусках много, много целувки и всички са само за теб.

Бащата се почувствал съкрушен. Прегърнал детето си, молейки за прошка.

Не след дълго болестта на момиченцето се влошила и тя си отишла от този свят. Той така и не хвърлил кутията, пълна с целувки. Всеки път, когато му ставало тежко от загубата на дъщеря си, я отварял и усещал целувките на своята дъщеря. Този Коледен подарък се оказал вечен за бащата. И макар и действително да беше празен, той намираше по някоя целувка при всяко следващо отваряне.

Редактор: Милена Минчева

Източник: moralstories.org

Снимки: freepik.com