Притча за глупавия вол

по суфиста Руми

На един зелен остров с много трева и зеленина живееше един много лаком вол. По цял ден се излежаваше, тъпчеше се с трева до пръсване и дебелееше.

Но щом настъпеше вечер, той се оттегляше в едно кътче и започваше да си фантазира:

„Какво ще ям утре, ами ако тревата изсъхне и остана гладен?“

Волът се натъжаваше и започваше да линее, от мъка до сутринта се стопяваше и отслабваше.

Щом дойдеше утрото, той виждаше, че тревата не е изчезнала, отново влизаше в зелените пасища и започваше да яде и да дебелее. Но вечер отново същите предположения го караха да отслабне и го превръщаха във вейка.

Никога не си помисляше, че толкова години наред пасе тази ливада и след като храната му дори един ден не е намаляла, от къде идваше този страх, цялото това напрежение и притеснение.

И когато отново се свечереше, този угоен вол започваше да се измъчва от мисълта за храна.

Ето че личността на човек е волът, а този свят е зеленият остров. Бог е изпълнил земята с блага и е създал храна в изобилие, така че да стигне за всички. Посреща нуждите на всяко живо същество – от рибите в морето, до птиците, летящи в небето. Не гледай към бъдещето и не се оплаквай. Живей сега и се наслаждавай на всеки един миг на тази земя!