Притча за щастието и тъгата в живота

Имало едно време щастливо семейство, живеещо в голям дом, в който всички се наслаждавали на спокоен и пълен с радост живот. Бащата бил изключително привързан към къщата си и най-много от всички обичал да прекарва свободно си време в нея. Поддържал градината и сградата толкова добре, че всички в квартала му се възхищавали.

С времето той получавал много добри оферти, за да продаде имота си, но никога не се съгласявал.

Един ден бащата заминал на командировка за няколко дни. При завръщането си попаднал на най-големия си страх – къщата му била погълната цялата в пламъци, а около нея се събрали всички съседи от квартала.

Наближавайки със сринат, безмълвен поглед, той започнал да търси семейството си, за да разбере дали поне те са добре. Видял първо най-големия си син. Той обаче го изненадал и успокоил, казвайки му, че всички са добре, а къщата са продали, докато него го е нямало.

Бащата веднага се почувствал по-добре, тъй като изгорелите останки не са негов проблем. И колкото и да обичал това място, то вече не било негова финансова грижа. Докато тези мисли преминавали през ума му, той просто стоял и гледал как къщата продължава да гори. От нещастието му вече нямало и помен.

Спокойствието му обаче не продължило дълго. Вторият му син приближил и с укорителен тон се обърнал към него: "Какво правиш?! Къщата гори, а ти само стоиш и гледаш". Бащата му преразказал предходния си разговор, но по-малкия брат отвърнал, че купувачът само е дал капаро, а след инцидента надали ще иска да я купи.

Нещастният баща отново се натъжил и ядосал. Как се очаква да изгради наново къща, която е усъвършенствал малко по малко всеки ден? А къде ще се настанят със семейството му сега? Въпросите и казусите се блъскали в главата му, а отчаянието нараствало с всяка минута.

Третото му дете приближило до него и поднесло новината за последния обрат на събитията. Той съобщил, че се е чул с купувача на къщата. Той заявил, че къщата вече е негова отговорност и сделката няма как да бъде отменена. Усмивка просияла по насълзеното лице на бащата. Тогава той отново се почувствал щастливец.

Редактор: Милена Минчева

Източник: moralstories.org

Снимки: freepik.com