Притча за неизпълнената молба на змиеукротителя

Някъде далеч на изток имало хора, които си изкарвали прехраната като дресирали змии и после ги карали да изнасят представления пред хората. Един змиеукротител решил да забогатее лесно като открадне вече дресираната змия на свой колега. Той бил глупав и си мислел, че е задигнал нещо много ценно и бил много щастлив. Но се случило така, че змията се оказала все още неопитомена, ухапала крадеца и го убила.

Змиеукротителят, който останал без своето влечуго, постоянно се молил да намери крадеца и да си върне змията. Когато един ден се натъкнал на мъртвото тяло на крадеца, той разбрал какво огромно добро му е направил този човек – оттървал го от опасната змия и тя убила злосторника вместо него. Той си казал:

- Колко много се молех да го намеря и да си взема обратно животното. Слава на Бога, че молбата ми не беше изпълнена. А аз си мислих, че ми се е случило най-голямото нещастие на света!

Има много молитви, които ще накарат онези, които ги изричат, да страдат и, които Всевишният/Вселената не приема поради своята милост.

По Мевляна Джелляддин Руми

След всяка затворена врата се отваря нова, след всяка буря изграява слънце и всяко зло наистина е за добро. Каквото и да ни се случва в този живот, то си има причина, затова никога не проклинайте съдбата си и не тъгувайте по отминалите дни. И най-важното, внимавайте какво си пожелавате, защото може да се сбъдне.

снимка: aedvil.eu