Притча за любовта и гнева

Един свещеник и учениците му решили да излязат на разходка. Те се отправили към близката река, където видели едно семейство. Всички от семейството били ядосани и крещели един на друг, изпълнени с гняв. Обръщайки се към учениците си, свещеникът попитал:

- Защо когато хората са ядосани, те си крещят?

Учениците се замислили. Най-накрая един от тях рекъл:

- Защото когато изгубим спокойствието си, започваме да викаме.

- Но защо крещим, след като човекът, на когото сме ядосани, стои точно до нас? - запитал отново свещеникът. - Много по-лесно е да му кажем как се чувстваме спокойно.

Учениците отново се замислили, но никой не успял да даде удовлетворяващ отговор. Тогава свещеникът обяснил:

- Когато двама души са ядосани един на друг, между сърцата им има голяма дистанция. За да премахнат дистанцията, те започват да си крещят, за да се чуят. Колкото по-гневни са, толкова по-силен е техният глас. Но какво се случва, когато двама души са влюбени? Те не крещят, а вместо това, си говорят много нежно, защото сърцата им са много близо. Дистанцията помежду им или не съществува, или е твърде малка. А когато се обичат още повече, тогава какво става? Те не си говорят. Само си шептят, защото са още по-близо заради любовта си. Накрая дори няма нужда да си шепнат, защото им е достатъчно единствено да се вглеждат в очите на другия. Ето колко близки са двама души, които са влюбени.

Затова, когато се карате, не позволявайте на сърцата ви да се разделят. Не изричайте думи, които могат да ви дистанцират още повече, защото ще дойде ден, в който разстоянието ще е прекалено голямо, за да намерите път един към друг.