Как се проявява гневът у хората и как да го разсеем с помощта на езика на тялото

Гневът като емоция, гневът като слабост и гневът като грях. Вероятно няма човек, който да не се е сблъсквал с различни прояви и степени на гняв, наблюдавайки това психическо състояние у някого другиго или самият той като жертва на един от седемте смъртни гряха, какъвто е гневът според християнската религия. Той е ясно различим като емоция дори при хората, които успешно владеят външната изява на чувствата си, защото предизвиква силна реакция в организма на химическо ниво – повишени нива на адреналин и норадреналин – както и на физиологично - учестено сърцебиене и високо кръвно налягане. За да установите, че човекът срещу вас е в състояние на силен афект /гняв, ярост, нетърпимост/, не се иска да сте кой знае какъв експерт в разбирането на езика на тялото, но информацията, която ще ви предоставим в тази статия, определено ще ви бъде от полза, както за да разберете по-добре моментното състояние на човека срещу вас, така и за да изберете най-удачния модел на поведение. Такъв, който няма да "налее допълнително масло в огъня", а напротив – би могъл да отнеме от напрежението и да "обезвреди" бомбата, стаена в човека срещу вас, преди нейната "детонация".

Предварителните изяви на манифестния гняв, които трябва да ви подскажат недвусмислено, че проблемът е сериозен, са пиянството, повишения тон на говорене, употребата на ругатни и обиден, вулгарен език, характерните за този тип състояния гримаси на лицето, което често се описва като "разкривено" заради драстичната промяна в положението и съотношението между отделните част от лицето (стиснати устни, сключени вежди, изпъкнала челюст), соченето с пръст, резките движения на ръцете под линията на ханша, сковаността на тялото, присвиването на зениците, продължителното взиране с поглед, който сякаш се опитва да прогори дупка в обекта, който наблюдава, нервното обикаляне напред назад, бързото, конвулсивно клатене на единия или и на двата крака, разширяването на гръдния кош и умишленото навлизане във вашето лично пространство.

Обикновено неподправеният и несдържан гняв, който се проявява със стадийно развитие, е изключително красноречив, тъй като неговата жертва говори на висок глас, държи се откровено враждебно и дава признаци на агресивност. Когато човек се окаже изправен срещу някого, допуснал да стигне до състояние на толкова силен афект, най-често реагира автоматично и отговаря на силния говор и заплашителен тон със същото. Така например употребата на обиди и цинизми на висок глас обикновено ни кара да тълкуваме поведението на човека срещу себе си като агресивно, което от своя страна кара повечето хора да смятат, че най-правилната линия на действие е защитата. А каква по-добра защита от контра нападението, което не се различава особено като арсенал от този на атакуващия.

При възрастните хора употребата на нецензурен език по-често се наблюдава сред онези с по-ниска степен на образование и социалноикономически статус и съответно намира най-широко разпространение именно сред онези прослойки от обществото, които са най-възприемчиви към този начин на изразяване, имайки по-ниска степен на само/критичност.

Независимо дали речникът ви съдържа псувни и ругатни, пък били те и запазени за "извънредни ситуации", трябва да знаете, че те не помагат особено тогава, когато се опитвате да укротите гнева на човека срещу себе си. Предназначението на тези думи е единствено да унижат човека, срещу когото са насочени, а няма нищо по-лошо, което бихте могли да сторите на една излязла от собствения си контрол личност, от това да я накарате да се почувства обидена или презряна.

Също така имайте предвид, че макар човекът срещу вас да навлиза умишлено в личното ви пространство, би било най-добре да не правите същото. Когато са подвластни на емоциите си, замъгляващи разсъдъка им, повечето хора нямат дори минимална толерантност към нарушаването на собствения им периметър, а мислите и действията им стават напълно ирационални. На подсъзнателно ниво човек в подобно състояние си казва: "За кой си мисли този" или "Това е нещо, което не трябваше да прави", въпреки че на съзнателно ниво повечето "инвазии" от този тип всъщност са напълно непредумишлени.

Всяка ситуация на манифестен гняв има потенциала да навреди сериозно на хората, които са замесени в нея. Ето защо най-добрата линия на действие е да се постараете да укротите чуждия гняв, вместо да се конфронтирате с виновника за конфликта. Разгневеният човек по-лесно може бъде успокоен и "обезоръжен" тогава, когато му говорите с мек тон и разбиране, в съчетание с движения и изражение на лицето, които по никакъв начин не го карат да се чувства застрашен.

Много е важно да сте искрени в това, което казвате, да контролирате динамиката на гласа си и най-вече да не гледате укорително и заплашително към човека срещу вас. В този ред на мисли, най-правилното поведение е да ограничите зрителния контакт с човека срещу себе си до десетина секунди, а също така да се отдалечите достатъчно от него, така че да се чувства сигурен в пространството, което счита, че му принадлежи.

Стаеният гняв не представлява толкова непосредствена заплаха за околните, но е много по-интензивен от манифестния, тъй като е акумулирал много отрицателни мисли и емоции и почива на дълго трупано негативно отношение към даден човек или проблем. Често този гняв приема хронична форма, имаща много крайни и ирационални изяви. Тревожните белези за дълго таен гняв са нетърпеливостта, циничната нагласа към всичко и всеки, проявите на враждебност, неспособността да се изпитва удоволствие, радост и щастие от нищо и егоцентричното поведение.

Хронично гневните хора имат войнствен език на тялото, подсилен с определен маниер на говорене, включващ употребата на обидни и недобронамерени думи и фрази и склонността към повишаване на тона при най-малкия повод или дори без какъвто и да било повод. Иначе казано, хората, таящи гняв и омерзение, са склонни към самовнушение, самонавиване и агресивно поведение, без непременно да имат повод за това. Те почти винаги са намръщени и припрени, страдат от чувство за малоценност и са готови да споделят проблемите си с всеки.

При хората, които са се предали на гнева, често се наблюдава пребледняване на лицето, а самите те споделят, че виждат в червено, което се дължи на повишения пулс и кръвен поток, с които организмът реагира на това психическо състояние. Когато освен чертите на лицето, цялото тяло изглежда напрегнато, ръцете са свити в юмруци или стискат някакъв предмет, погледът е прикован за дълго време върху обекта на гневния изблик, то ситуацията изисква спешни мерки за разсейване на напрежението.

Симптомите на раздразнителност, които предшестват това състояние и което често издава опитите на човек да прикрие емоциите си, включват почесване на главата или интензивно разтриване на врата откъм тила. Много хора започват да стискат едната си ръка, свита в юмрук, с другата да барабанят нервно с пръсти или да извършват едно и също повтарящо се действие, когато мислите им се фокусират върху нещо или някого, което извиква силна неприязън и фрустрация у тях. Има и такива, които са развили достатъчно солиден самоконтрол, за да умеят да прикриват в още по-голяма степен раздразнението и гнева си, възприемайки маниерите и езика на тялото на някой друг, осъзнавайки, че гневът най-често е индуциран от самият човек, който става негова жертва.

Когато се колебаете какво точно се случва в съзнанието на човека срещу вас, наблюдавайте поведението, позата на тялото, изражението, жестовете и интонацията на гласа му за най-малките промени. Някои хора успяват да сдържат гласа си и да запазят привидно спокойствие, но погледът и зачервяването на лицето им, учестеното им дишане и изпъкването на някоя по-повърхностна вена на челото или на врата, както и затрудненото намиране на желаните думи, с които да изразят мисълта си, сочат красноречиво, че всеки момент ще избухнат. Ако установите достатъчно рано надигащия се в човека срещу вас гняв, имате по-голям шанс да му противодействате, тъй като поначало колкото по-силно е състоянието на афект у някога, толкова по-замъглено става съзнанието му.

Гневът е една от осемте основни емоции и може да е еднакво деструктивен както за човека, който е в състояние на силен афект, така и за околните, към които е насочен или които са в обкръжението му. Затова е особено важно да знаете кога си имате работа с разгневен човек, усъвършенствайки способността си да интерпретирате правилно езика на тялото и да се научите да сте дипломатични, което не се изчерпва с ораторските ви умения. Защото в състояние на афект човек може и да не чуе думите, които му се казват, но ще възприеме и реагира на отношението ви към него, стига да съумеете да го въплътите в езика на собственото си тяло.

Прочетете още: 

• Лесни техники за контрол на гнева и раздразнението

Снимки: freepik.com