Притча за двата вълка, които живеят в нас

Едно момче отишло при дядо си за съвет, изпълнено с гняв към някой, който не бил постъпил правилно с него. Тогава старецът му казал:

- Нека ти разкажа една история. И аз понякога чувствам омраза към хората, които са стигнали твърде далеч, при това, без да изпитват угризение за това, което са направили. Но омразата те събаря и не наранява врага ти. Тя е като да вземеш отрова и да очакваш човекът, който мразиш да се отрови и да умре. И аз съм страдал от това много пъти.

Като че ли в мен живеят два вълка. Единият е добър, а другият върши злини. Добрият живее в хармония и не се обижда, когато някой се държи зле. Той се бори единствено, когато е правилно да се бори и по правилния начин.

Но другият вълк... о, другият! Той е изпълнен с гняв. Дори най-малкото нещо го гневи. Той се бие с всеки, по всяко време, без причина. Той дори не може да мисли, защото злобата му е огромна. Но това е безполезен гняв, като че ли той може да промени нещо.

Понякога е много трудно да живея с тези вълци в мен, тъй като и двамата се опитват да доминират.

Момчето погледнало дядо си в очите и попитало:

- Кой от двамата побеждава, дядо?

Старецът се усмихнал и отвърнал:

- Този, който подхранвам.