Как да помогнете на детето си да преодолее гнева

Ако сте родител, то със сигурност сте се сблъсквали с гнева на детето. Често всичко приключва с вашите крясъци, които заглушават неговите, или пък стоите безпомощни, чудейки се как да постъпите.

Гневът е нормална реакция и при децата, и при възрастните. Разликата е в начина на справяне с него.

Да се научите как да се държите с гневно дете или тийнейджър е постоянен процес и умение, което е от наистина огромно значение. Ето няколко съвета как да се справяте в тези нелеки ситуации.

Няма гняв без причина – потърсете я

В повечето случаи децата се ядосват, когато се чувстват безпомощни, разочаровани, разтревожени, тъжни или дори самотни. Опитайте се да разберете причината, поради която детето ви често избухва. Обърнете внимание на неговите чувства и на причините, които отключват гневните изблици.

Израз на гняв

Някои деца надават силен вик, когато са ядосани, други се сърдят или плачат, а трети удрят този, който стои най-близко до тях. Децата могат да се ядосват дори тогава, когато търсят вашето внимание, тъй като са убедени, че по този начин ще го привлекат.

Говорете за чувствата

Трябва да научите детето си как да изразява правилно неговите чувства, независимо дали става въпрос за радост, тъга, гняв или разочарование. Окуражавайте го да впрегне своите емоции в нещо, което му носи радост, вместо да крещи, удря или плаче. Обяснете му, че негативният израз на чувства няма да го накара да се почувства по-добре и не се поддавайте на манипулация от негова страна, защото децата винаги опипват почвата, преди да действат, за да знаят докъде се простират границите. Необходимо е да го запознаете подробно с различните видове емоции и с това как най-правилно да ги изразяват.

Напътствайте детето си

Дръжте се по начина, по който искате да се държи и вашето дете, защото децата подражават на възрастните, особено на мама и тате. Добрият модел за подражание е най-подходящото обучение за вашия малчуган.

Тактика „Изчакване“

Ако детето ви е ядосано и в него емоциите и чувствата бушуват с голяма сила, го научете да изчака, преди да предприеме каквото и да било. Неслучайно съществува фразата "Преброй до десет, преди да действаш".

Дисциплинирайте

Ако след всички мерки, които сте предприели, детето ви продължава да избухва, наложете по-строга дисциплина. Определете няколко правила и не отстъпвайте от тях. Не е необходимо да прибягвате до строги наказания или сарказъм, но когато кажете "Не", нека наистина да означава "Не". В противен случай давате аванс, от който вашето мъниче със сигурност ще се възползва и който ще се обърне срещу вас.

Не крещете на детето, когато е гневно

Много често родителите слагат край на гневния изблик с крясъци. Това обаче ще засили у вас чувството на безпомощност. Най-доброто решение е да запазите спокойствие.

Мислете за това по следния начин: ако сте участник в катастрофа и водачът на другия автомобил излезе от колата си и започне да ви крещи, вероятно ако вие запазите самообладание, и той ще се успокои. Ако обаче и вие му отговорите с викове и нападателен тон, напрежението ще ескалира.

Затова – не предизвиквайте още повече детето си. Така само ще налеете още масло в огъня.

Не използвайте логика и не търсете причини по време на пристъпа

Много родители в такива моменти започват да задават въпроси като „Защо си ми ядосан? Ти забрави тетрадката си в училище, не аз.“ Няма смисъл да му говорите по този начин, защото децата не могат да спрат бушуващата в тях буря и да започнат да мислят трезво в този момент.

Не посягайте на гневното дете, за да го спрете

Много е важно да сте ролеви модел за детето си, да му показвате как да се държи, а не обратното. Ако го ударите, вие го учите, че проблемите се решават с насилие.

Ако все пак сте си изпуснали нервите и сте му ударили шамар, единственото, което трябва да направите, е да се извините. Бъдете кратки и ясни: „Загубих контрол и затова те ударих, а не беше правилно. Извинявам се.“ Нищо повече. Не обяснявайте защо сте го направили, нито пък прехвърляйте вината за развоя на събитията върху него. Така ще го научите да поема отговорност за своите постъпки, които зависят само и единствено от него.

Сменете подхода, ако детето е малко

Ако става въпрос за дете между 18 месеца и 4 години, подходът трябва да е различен. Отдръпнете се от него, но без да го карате да се чувства изолирано и игнорирано.

Кажете му: „Така ми се иска да можех да ти помогна да се успокоиш. Защо не полежиш за малко на дивана?“ Оставете го да се поуспокои, докато усети, че отново контролира ситуацията.

Можете да предложите и друго: „Когато се почувстваш по-добре и вече не си така ядосан, можеш да дойдеш при нас."

А бихте могли да им дадете право на избор: „Имаш ли нужда от малко време в своята стая, за да се успокоиш?“

Не наказвайте гнева, а неприемливото поведение

Нека напомним, че гневът е нормална човешка реакция. Ако детето тропа с крака в стаята си и крещи колко несправедлив е животът, оставете го на мира.

Ако обаче обижда, непременно трябва да понесе последствията от държанието си. Макар и на по-късен етап.

Не наказвайте твърде строго

Да измисляте и изричате заканителни, тежки наказания, в пристъп на гняв, е губещ ход. Освен това те не дават резултат и още повече ядосват детето.

Запомнете, че е важно да го научите да се контролира.

Лесни техники за контрол на гнева и раздразнението - видео