Притча за гнева

Имало едно момче, което твърде лесно се разгневявало. Баща му му дал една торба с гвоздеи и му казал всеки път, когато се разгневи, да забива по един гвоздей в оградата на задния двор.

Първият ден момчето забило 37 гвоздея. През следващите няколко седмици, той малко по малко започнал да контролира гнева си, а бройката на гвоздеите в оградата намалявала. Момчето установило, че е по-лесно да овладее гнева си, вместо да забива гвоздеи в оградата.

Най-накрая дошъл денят, в който момчето не избухнало нито веднъж. Той казал на баща си, а той от своя страна посъветвал сина си да вади от оградата по един гвоздей всеки ден, през който е успял да овладее гнева си. Дните минавали. Накрая момчето споделило с баща си, че всички гвоздеи са извадени.

Бащата хванал сина си за ръка, отвел го до оградата и рекъл:

- Справи се много добре. Сега погледни дупките в оградата. Тя никога няма да бъде същата. Когато казваш или вършиш неща, когато си гневен, те оставят белег в другия, точно както са оставили дупки в оградата. Можеш да забиеш нож в някого и след това да го извадиш, но без значение колко пъти след това се извиниш, раната винаги ще бъде там.