Дао притча: Това е да живееш бедно, но не лошо!

Джуандзъ минал покрай управителя на царството Уей, обут със сандали, подвързани с канап, облечен с кърпена дреха от евтин плат.

Виждайки го, царят възкликнал:

- Колко зле живеете, уважаеми!

Джуадзъ отвърнал:

- Аз живея бедно, но не лошо. Да имаш пътя и силата и да не ги реализираш в живота – това да живееш зле. Да носиш сандали с дупки и да се обличаш с кърпени дрехи – това означава да живееш бедно, но не лошо. На това се казва "да се родиш в лош час".

Случвало ли ви се е, ваше величество, да гледате как голяма маймуна се катери? Тя много лесно се покачва върху кедър или камфорово хоро – мята се от клон на клон с такава бързина, че стрелецът не може да се прицели в нея със своя лък. Но ако случайно се озове насред бодливи драки и храсти, тя се промъква странично и несръчно. Непрекъснато стъпва погрешно и губи равновесие. Работата не е там, че й е нужно да използва повече сила или мускулите й са отслабнали. Тя просто е попаднала в неподходяща за себе си среда и не може да покаже на какво е способна.

Така е и с човека: когато има до себе си калпав управник или крадливи чиновници, то колкото и да иска да живее добре, ще може ли да постигне каквото желае?