Ежедневна борба за оцеляване: Много родители в Шотландия гладуват, за да нахранят децата си

Майки, които преживяват с остатъци, родители, отслабнали толкова много, че дрехите им са твърде големи, хора, толкова засрамени, че обмислят самоубийство. Активистите за борба с бедността разкриват пълния ужас на това, което се случва с най-бедните семейства в Шотландия и заявяват, че трябва да се направи много повече от това, което правителството предприема.

Борба за оцеляване

„Просто ям остатъците от малкия си син.“, споделя жена, живееща в Шотландия. Друга майка разказва как е отслабнала толкова много, че трябвало да си купи нови дрехи, които да й стават, но не можела да си ги позволи.

Мизерията, деградацията и отчаянието са ежедневие за много бедни семейства в Шотландия. Родители дори споделят, че обмислят самоубийство, защото вече не могат да си позволят да хранят или обличат децата си.

„През повечето дни мога да си позволя да храня само двете си деца.“, споделя друга майка. „Живея от разтворима супа и им казвам, че съм на диета, за да обясня защо не ям.“ Младата жена дори не може да си позволи най-основното, необходимо за достоен живот: прах за пране, препарат за миене на съдове и паста за зъби. Тези продукти вече са лукс. Друг родител добавя: „Ако синът ми остави нещо в чинията си, тогава ще го изям. Ако не, просто ям препечен хляб през повечето дни“.

„Живот без спасителен пояс“

Благотворителната организация One Parent Families Scotland (OPFS), която води кампании за най-бедните в обществото, проведе проучване за степента на детската бедност в Шотландия на фона на тежката финансова криза. Пълният доклад, озаглавен „Живот без спасителен пояс“, разкрива борбата за оцеляване на множество бедни семейства.

Днес всяко четвърто шотландско дете живее в бедност – много са в семейства с един родител. OPFS провежда разговори с 260 самотни родители в Шотландия, разкривайки колко ужасни са условията на живот. Показателно е, че повечето самотни родители работят, като много от тях имат или родител, или дете с увреждания.

Всеки пети самотен родител споделя, че не може да си позволи нови дрехи. Децата ходят на училище с мръсни униформи. Разходите за храна и енергия са непосилни. Дългът расте спираловидно.

Чувството за срам е непреодолимо. „Чувствам, че провалям бъдещето на децата си, защото би трябвало да мога да си позволя най-важното поне за тях, а аз дори не мога да го направя.“, казва самотна майка. Друга споделя: „Двете ми деца нямат подходящи дрехи, всичко е твърде малко. Трябва да оставам без храна през повечето дни, живеейки от това, което децата оставят“.

Миналата зима, преди настоящата криза, бедните семейства са били принудени да държат централното си отопление изключено, използвайки одеяла, за да се стоплят. Някои не могат да си позволят телевизор. Родител споделя, че семейството му изцяло зависи от „хранителни банки и подаръци от семейството и приятелите“.

Наемите са ужасяващо високи. Използването на кола за придвижване до работа е финансово невъзможно. Повечето дори не могат да си позволят автобус.

Много самотни родители са на нископлатена, несигурна работа – често с неподходящо работно време – което означава, че транспортът и грижите за децата се превръщат в препятствие пред това да си запазят работата. Училищните ваканции правят живота им още по-труден. Самотна майка споделя: „Разпадам се и се ужасявам да не загубя работата си“. Друга признава: „Чувствам се безполезна“. Трета описва колко мрачен е станал животът им: „Нямаме достатъчно, за да живеем. Склонна съм на самоубийство. Чувствам, че вече не си струва да живея“.

Неравенство в доходите

Марион Дейвис е начело на група доброволци, доставяща хранителни пакети и финансова подкрепа на най-бедните семейства в Шотландия, но това според тях е просто лепенка за почти фатална рана. „Ситуацията е отчайваща.“, казва Дейвис. „Семействата са изчерпали силите си. Борим се да помогнем, но има нещо сбъркано в цялата политика.“

Според Дейвис двигателите на бедността са ниското заплащане и бруталната социална система, която не осигурява достатъчно за оцеляване. Освен това ограничаването на обезщетенията до две деца и поставянето на горна граница на финансовата помощ са двете най-вредни политики.

>>> Мащабът на финансовата криза в една страна се определя не от броя на бедните, а на най-бедните граждани

Когато става въпрос за достъпни грижи за деца, които биха позволили на много родители да работят, „ние сме далече от Европа“, категорична е Дейвис.

Най-големият проблем обаче е огромното неравенство в доходите. Подобно на много активисти, Дейвис одобрява мерките на шотландското правителство за облекчаване на детската бедност – особено финансовата помощ за деца от уязвими семейства, нещо, което родителите в останалата част на Великобритания не получават. В момента тя възлиза на 20 паунда на седмица за деца до шестгодишна възраст, като се очаква да се увеличи до 25 паунда на седмица за всички деца под 16 години.

„Нуждаем се от стандарт, който да осигури участие на бедните семейства в обществото.“, коментира Дейвис. „Вместо да се фокусираме върху последиците от бедността, трябва да се заемем с причините.“

С наближаването на зимата работното време на семейните центрове на OPFS се удължава, така че семействата да „могат да бъдат на топло за известно време“. В хранителните банки пък все по-често се търсят хранителни стоки, които не изискват обработка.

Според Дейвис правителството на Обединеното кралство трябва да поеме вината за голяма част от опустошенията, дължащи се на „въздействието на строгите икономии“. „Бедните са стигматизирани. Вместо това семействата трябва да бъдат третирани с достойнство и уважение.“, допълва Дейвис. „Правителството на Обединеното кралство вижда в злоупотребата с алкохола и наркотиците двигателят на бедността. Ние не сме съгласни с това. Бедността е системна, тя е създадена от политически решения.“

Въпреки че шотландското правителство помага, то трябва да използва правомощията, които има, за да направи повече – не само относно данъка върху доходите, но и по отношение на общинския данък. Общинският данък е „несправедлив за семействата с ниски доходи. Те плащат по-висок дял от доходите си, отколкото хората с по-скъпи имоти“.

Необходима е обаче много повече работа, за да може шотландското правителство да изпълни целта си – да намали броя на децата в бедност до под 18%.

Бъдещето?

Разбираемо е, че децата също са подложени на стрес, тъй като „те разбират, през какво преминават родителите им“. Поради това някои от тях предпочитат да не присъстват на училищни екскурзии, като дори крият от родителите си за тяхното провеждане. По този начин децата спестяват на родителите си стреса, причинен от липсата на достатъчно пари, а родителите полагат изключителни усилия, за да защитят децата си. Въздействието е дълбоко, тъй като бедността отнема цялата радост и удоволствие от семейния живот.

Що се отнася до бъдещето, „трудно е да бъдем оптимисти, когато толкова много семейства се борят да преживеят“. „Абсолютният приоритет на ниво Обединено кралство и Шотландия трябва да бъде гарантиране, че бедните семейства ще преживеят следващите месеци. Очевидно се проваляме като общество. Как е възможно това да е правилно? Допуснахме да възникне ситуация, при която хранителните банки са част от пейзажа. Повечето хора знаят, че това е морално погрешно.“, коментира Джон Дики, ръководител на Child Poverty Action Group.

„Има причини толкова много семейства да бъдат оставени без ресурси – това са съзнателни политически избори, които или сме подкрепили, или сме позволили да се случат. Като общество трябва да оказваме натиск върху политиците да правят нещата, които знаем, че са правилни.“, казва Дики. „С толкова много семейства, които зависят от благотворителност, за да оцеляват, чувстваме, че вървим назад. Нещо се е объркало ужасно, но не е безнадеждно. Нищо не е безнадеждно, но виждаме не само нарастващ брой деца в бедност, но и ръст на тези в дълбока бедност. Ужасяващо е думата, която трябва да използваме, особено тази зима.“