Мащабът на финансовата криза в една страна се определя не от броя на бедните, а на най-бедните граждани

Според данни на британското правителство през първата година от пандемията равнището на бедност е започнало да пада. Това обаче не означава, че страната излиза от финансовата криза.

Официалната статистика продължава да отразява състоянието на икономиката със закъснение. Тя не отчита сериозните социално-икономически катаклизми, които обикновено са пагубни за хората с най-ниски доходи. Данните за бедността във Великобритания разкриват не настоящата ситуация, а тази преди година.

Фокус върху най-ниското, а не средното ниво на бедност

Основният проблем според експертите е, че британското правителство е фиксирало нивото на бедност на 60% под средния месечен разполагаем доход, което означава, че данните предоставят повече информация за живота на гражданите със среден доход, но не и за крайно бедните. Ако целта е да се разбере как живеят те и какви мерки трябва да се предприемат, за да се подобри начинът им на живот, е по-важно да се изчисли не средното, а най-ниското ниво на бедност.

През последните години анализатори и организатори на кампании за справяне с бедността алармират за непрекъснато нарастващата финансова тежест в силноразвитите страни. За съжаление липсва единодушие по въпроса как да бъде измерена тя по възможно най-ефективен начин.

Колко бедни са най-бедните хора във Великобритания?

Към настоящия момент има пет показателя, по които се изчислява степента на крайна бедност. Независими организации като Комисията за социални анализи и Групата за борба с бедността сред децата използват малко по-различни критерии, които демонстрират как доходите на най-бедните хора се променят в зависимост от избора на показател.

Според основния критерий на правителството средният разполагаем доход (тоест парите, които остават след изплащане на данъци и такси) на гражданин под линията на бедност е около 11 300 паунда годишно. Доходът обаче пада драстично до 5800 паунда годишно за всеки, който се намира под петдесетте процента на линията на бедност. Парадоксално е, че както британецът с 11 300 паунда, така и този с 5800 паунда би попаднал в графата „беден“, въпреки почти двойната разлика в доходите им и много по-трудния начин на живот, който е принуден да води единият от тях.

Рискови групи

Със смяната на показателите за изчисляване степента на бедност се променят и групите, които е по-вероятно да бъдат най-силно засегнати от финансовата криза. Така например, най-голям е делът на крайно бедните сред самотните хора без деца и по-младите пълнолетни граждани. Експертите подчертават, че именно към тях трябва да се насочат мерките за справяне с непосилното финансово бреме.

53% ръст в броя на крайно бедните британци за последните 25 години

Без значение как се измерва степента на бедност, безспорно броят на крайно бедните хора, които едва оцеляват, се е увеличил значително през последните 25 години. От средата на 90-те процентът на британските граждани, живеещи под линията на бедност, е нараснал с 8%. Много по-шокиращ е ръстът на тези, които падат под петдесетте процента на линията на бедността – цели 53%, или от 2,6 на 4,1 милиона души). През последните 10 години при хората, които са под линията на бедността, но все пак близо до нея, се наблюдава увеличение на относителните им доходи. Тези обаче, които са много по-надолу, или крайно бедните, са станали още по-бедни, тоест доходите им са спаднали значително. Най-силно засегнати от тенденцията са жените, децата, многодетните семейства и представителите на негроидната раса.

Универсалният подход не подобрява живота на крайно бедните хора

Британското правителство не се вслуша в препоръките за по-задълбочени анализи на групите от хора с ниски доходи и наскоро съобщи, че прекратява работата си по „по-всеобхватните мерки за подобряване живота на крайно и трайно бедните граждани“. Това ще затрудни допълнително ефективното разпределение на ресурси и насочването им към най-нуждаещите се.

Грешките в социалната политика на Великобритания

Средствата, които правителството на Великобритания заделя за социална политика и сигурност се увеличават непрекъснато. През изминалата 2021 г. делът им достигна 12% от БВП. В същото време се задълбочава проблемът с най-бедните граждани, което доказва колко погрешна е политиката на социалното министерство. Либералният социален подход, прилаган в страната, се базира на слаба намеса от страна на държавата, което означава, че Великобритания би трябвало да избере по-тясно насочен социален модел. Политиците следва да търсят начини за намаляване на финансовата тежест, а не за преразпределяне на средствата.

Британската социална политика продължава да се проваля в опитите си да осигури по-добър стандарт на живот на хората, които са на ръба на оцеляването. Липсата на сигурност, че ще могат да осигурят храна за семействата си и финансовите задължения са част от ежедневието на повечето британци.

Допълнителните 20 паунда и ефектът им върху различните групи

Временната социална помощ от 20 паунда за изплащане на някои видове кредити и такси помогна много на домакинствата с най-ниски доходи по време на пандемията.

Не така стоят нещата при британците, които живеят в крайна бедност. През последните две години техните доходи се свиха драстично, а много от тях загубиха и работата си. Данните от някои анализи сочат, че драматичното влошаване на техния начин на живот до известна степен се дължи на мерки като тази с двадесетте паунда.

>>> COVID-19 показа слабите места на социалната система, казват експертите от Института за пазарна икономика

Пределно ясно е, че тежката криза се отразява най-зле на крайно бедните групи. За съжаление, разпределението на парите, стартирало през март тази година, отново е неефективно, като само 1 от 3 паунда е насочен към хората, които едва оцеляват.

В условията на пандемия много правителства разбраха, че най-доброто решение е да въведат облекчения за гражданите в трудоспособна възраст и да съобразят финансовите мерки с конкретните нужди на различните прослойки в обществото. Ако Великобритания не последва примера им и не положи повече усилия да облекчи живота на крайно бедните хора, проблемът ще продължи да се задълбочава.