НАСА обяви, че на спътника на Сатурн, Енцелад, може да има живот

Миналия месец НАСА обяви, че разполага с някои от най-убедителните доказателства за съществуването на извънземни биологични единици.

Американската космическа агенция съобщи, че на практика всички компоненти, необходими за поддържането на живота, са открити в границите на собствената ни Слънчева система – на една от ледените луни на планетата Сатурн.

Липсващият елемент – водород, бе открит за първи път на Енцелад по време на най-дълбокото потапяне досега на космическия апарат на НАСА Касини.

Учените твърдят, че водородът е „потенциален източник на химическа енергия, която може да поддържа живота на микроби на морското дъно на Енцелад“.

След като Касини изследва Сатурн вече 13 години, космическата сонда се потопи в бързо движещите се струи вода, изхвърляни от повърхността на естествения спътник на планетата, и откри наличието на водород.

Газът е последното парченце от пъзела, след откритието, че на Енцелад има океан с вода.

Това означава, че на шестата луна на Сатурн може да има едноклетъчни организми, с които е започнал и животът на нашата планета, или дори по-сложно устроени същества.

Тези организми, които все още съществуват в най-тъмните кътчета на океаните на нашата планета, използват водорода и въглеродния диоксид като гориво за процес, наречен „метаногенеза“.

„Това, което е най-интригуващо за данните от Енцелад, свързани с откриването на водорода, е, че сега можем да определим колко енергия се произвежда при метаногенезата на Енцелад,“ казва Крис Глейн, част от екипа учени, които обработват информацията, изпращана от Касини.

„Направихме първото калорийно изчисление в извънземен океан.“

Глейн обяснява, че това е голяма стъпка към оценяването на обитаемостта на луната.

Въпреки че те все още не са открили живот на Енцелад, ученият казва, че геохимическите данни „позволяват това предположение.“

Мери Войтек, астробиолог от НАСА, казва че откритието е нов предел, защото за първи път получават доказателство за извънземен източник на храна в океан на друго космическо тяло, освен Земята.

„Ние знаехме, че имаме два от ключовите елементи, необходими за поддържане на живота, а сега открихме и третия. Това е най-вълнуващото откритие в 8-годишната ми кариера в НАСА,“ казва тя.

Градивните елементи на живота на Енцелад са водата, без която никой организъм на Земята не може да съществува, енергиният източник и 6 химични елемента – въглерод, водород, азот, кислород, фосфор и сяра.

Последните два от тези елементи, фосфорът и сярата, все още не са открити в океана на Енцелад, но учените подозират тяхното съществуване, защото скалистото ядро на луната би трябвало да е изградено от вещества, подобни на онези, които се откриват при метеоритите.

Тези факти проправят път на бъдещи експедиции за търсене на живот в границите на Слънчевата система.

„Въпреки че не можем да засечем живот, ние открихме хранителния му източник,“ заявява Хънтър Уейт, един от ръководителите на изследователската мисия на Касини.

„Вероятно е като магазин за бонбони за микробите.“

Професор Дейвид Ротъри, който се занимава с планетарни геонауки, смята, че в момента ние знаем единствено, че животът е започнал изведнъж във вселената, тук на Земята, което ни оставя сами в тъмното. Може да е било просто невероятен късмет.

„Но ако се е случило два пъти в тази слънчева система, това променя всичко. В нашата галактика съществуват десетки милиони светове и в много от тях може да има живот,“ казва Ротъри.

Някога учените вярваха, че съществуването на живот е възможно само на обитаемите планети в т. нар. „обитаема зона“ – достатъчно далеч от нашето слънце, планетата да не е огнена топка, но и не толкова далеч, за да е във вечни ледове.

Енцеладус, ледена луна, която се намира на около 1280 милиона км от Земята, бе един от най-малко вероятните кандидати.

Но през 2005 г. космическият апарат Касини обикаляйки около Сатурн, засече изпарения, идващи от „раетата на тигъра“, или дълбоките цепнатини по повърхността на луната.

Благодарение на това откритие учените установиха, че повърхността на луната е замръзнала, но под леда океанът е в течно състояние.

Океанът се затопля от скалите в ядрото на луната, както и от приливните сили, докато Енцелад обикаля около Сатурн. Когато Енцелад е най-близо до Сатурн, гравитацията на планетата създава триене, което загрява скалата до 90 градуса Целзий – достатъчни, за разтапянето на леда.

Учените няма нужда да пробиват леда, за да проучат водата под южния полюс на луната, тъй като парните струи излизат от пукнатини в повърхността.

На последната мисия на Касини, преди горивото да бъде изчерпано и да изгори в космоса, апаратът бе изпратен да се потопи дълбоко в тези струи.

Едноклетъчните организми използват водорода, който не могат да извлекат от водата, като гориво за клетките им – както ние използваме кислорода.

Учените предполагат, че подобна форма на живот може да съществува на далечната луна, тъй като откриха такива организми на дъното на земните океани.

Те могат да оцеляват без слънчева светлина, използвайки водорода и въглеродния диоксид, които си набавят от топлината, създавана от пукнатините по океанското дъно. Те могат да предоставят енергията, необходима за поддържането на живота и на морското дъно на Енцелад.  

Касини, който направи голям пробив в науката със своя спектрометър, ще завърши съществуването си с космически фойерверки. След като прекара 13 години в орбита около Сатурн, през септември мисията на космическият апарат ще приключи и то по грандиозен начин – корабът ще бъде разбит в повърхността на Сатурн.

„Това не означава, че на Енцелад има живот, но е стъпка към това откритие,“ казва д-р Дейвид Клементс, астрофизик от Кралския колеж в Лондон. „Трябва да научим повече за молекулярните видове на Енцеладус, преди да можем да изкажем подобни твърдения.“

Водородът, който учените смятат, че се генерира от нагретите скали под Енцеладус, е необходим, също както и подходящата температура.

Марс, който прилича много на Земята, е един от първите кандидати за наличието на извънземен живот, въпреки че учените са разделени в мненията си дали не е по-добре да заложат на луните в Слънчевата система.

Титан, най-голямата от 53-те луни на Сатурн, също разполага с океан, който е солен, колкото Мъртво море.

След 2020 г. се очаква НАСА да изстреля нова мисия в космоса – Клипър – която ще търси химическите съставки на живота.

„Ако се окаже, че в тези океански светове със защитна обвивка, съществува живот, той би трябвало да е напълно различен от нашия в смисъл, че се поддържа по начин, който не е свързан с нашия живот,“ казва Джим Грийн, директора на Отдела по планетарни науки към НАСА. „Ние го наричаме втори генезис.“

източник: dailymail.co

по статията работи: Величка Мартинова