Жените, които упражняват контрол върху живота си, са в по-добро здраве

Половата принадлежност като фактор за доброто или лошото здравословно състояние не е феномен, който наблюдаваме единствено по време на пандемия. Нито пък неравенството в достъпа до здравни грижи за мъже и жени. Много преди появата на коронавируса представителките на нежния пол са били тези, които печелят по-малко, които трябва да се грижат за децата и които по-често са обект на насилие, основано на полов принцип. Несигурността и динамиката в наши дни правят разминаванията още по-шокиращи и притеснителни.

Парадоксът влошено здраве – по-дълъг живот

Обикновено жените живеят по-дълго от мъжете, но, за жалост, страдат от повече здравословни проблеми, включително хронични заболявания. Явлението се нарича парадокс на влошеното здраве и по-дългия живот. Според много хора обяснението е просто – биология. Женските полови хормони дават отражение върху много от тъканите в тялото, а бременността и раждането могат допълнително да влошат здравето на жената.

Човешкото здраве обаче далеч не е функция само на биологични променливи величини. До голяма степен то зависи от социалните предпоставки. Когато човек живее в среда на неравноправие, той има повече здравословни оплаквания. Предпочитанието към синовете води до пренебрегване на дъщерите, а то от своя страна до влошено здравословно състояние, а понякога дори смърт.

Двама антрополози и един епидемиолог от университета на Ню Мексико и държавния университет в Ню Йорк търсят отговор на въпроса как половото неравенство влияе на здравето на жените и мъжете.

Китайското племе мосуо – матриархат и патриархат

Тримата учени провеждат проучване, публикувано в „Proceedings of the National Academy of Sciences“, в което сравняват две подгрупи на племето мосуо в югозападен Китай. Те говорят един език, изповядват една религия и спазват едни и същи ритуали за преминаване от една група в друга. Но мосуо се различават в друг, не по-малко важен, аспект – роднинските взаимоотношения.

Матриархат и детронирания мъж мосуо

При някои мосуо парцелите земя и всички други блага се предават от майките на дъщерите. Антрополозите определят подобен тип взаимоотношения и йерархия като матриархат. Мъжете в техните семейства са детронирани, макар някои от тях да продължават да вземат активно участие като бащи и съпрузи. 30% сключват така наречените „номадски бракове“, при които партньорите прекарват заедно нощта, но официално не са женени. През деня мъжете се връщат в дома на майка си или сестра си. Те често подпомагат финансово своите партньорки и в повечето случаи, макар че лесно могат да бъдат разтрогнати, отношенията им остават моногамни.

Патриархат и второстепенната роля на жената мосуо

В другата по-малочислена подгрупа властта и контролът са в ръцете на мъжа. Браковете отново са моногамни, но наследството се предава на синовете. Този тип взаимоотношения наподобяват връзките в европейските и американските семейства, където обикновено мъжете имат повече права и власт.

Екипът сравнява двете групи в търсене на доказателства за теорията, че автономията и контролът подобряват качеството на живот и дават по-лесен достъп до всякакви ресурси, а липсата им застрашава здравето на жените.

Тримата учени гостуват на стотици домакинства мосуо от матриархален и патриархален характер. Те събират данни за социално-икономическите условия на живот, както и за начина, по който е организирано домакинството. Измерва се кръвното налягане на всеки от партньорите и се вземат кръвни проби за допълнителни изследвания. Резултатите са категорични: неравенството, което обикновено е в ущърб на жените, обръща своята посока в матриархалните семейства.

Независимите жени са по-здрави

Здравословното състояние на жените в патриархалните семейства е по-лошо, отколкото на мъжете. В матриархалните е точно обратното. Там процентът на жените с хронични възпаления е двойно по-нисък от този на мъжете, а от високо кръвно налягане страдат 12% по-малко.

Както хроничните възпаления, така и високото кръвно налягане са ранни признаци на дълготрайно хронично заболяване. Те могат да доведат до сърдечносъдови нарушения, диабет, невродегенеративни разстройства и смърт. Според екипа влошеното здраве на жените в патриархалните домакинства е резултат от натовареното ежедневие и стреса в краткосрочен и дългосрочен план.

След направените наблюдения учените са убедени, че не само биологичният фактор определя колко здрави са мъжете или жените. В по-стари проучвания също се споменава, че социално-културните особености играят роля, но сега за пръв път тя е научно доказана.

Биологичните дадености винаги имат значение. На практика всички болести са от биологичен характер на клетъчно ниво. Но ако само те определяха здравословното ни състояние, то това означава, че във всички други аспекти на живота мъжете и жените са напълно равноправни. Което е (почти) невъзможно.

Отглеждането на децата и домакинските задължения са далеч по-малък товар за крехките женски рамене, ако бъдат споделяни с мъжете и, ако жените могат да изразяват себе си и да упражняват известна степен на контрол. В племето мосуо поделяне на тези отговорности няма. И макар че жените от матриархалните семейства също са отдадени изцяло на дома, те са по-независими, имат подкрепата на близките и на приятелите от детството. Съпругите от патриархалните семейства са изолирани от сестрите си и по-рядко получават помощ.

Според експертите направените открития не са валидни само за обществото на китайското племе мосуо, а навсякъде по света. Човешкото здраве зависи от възможността да бъдем себе си, да заявяваме позицията си и да упражняваме контрол. То е неразривно свързано и с помощта, която получаваме от останалите. Или от нейната липса. Сега, когато вече има категорични доказателства за влиянието на родствените връзки и половите норми върху двата пола, може да се помисли и по въпроса как неравенството да бъде стопено, за да се забави темпото на увеличаващите се случаи на хронично болни хора.

Прочетете още:

• Мосуо: тибетското племе, в което цари матриархат, а бракът не съществува