Мосуо: тибетското племе, в което цари матриархат, а бракът не съществува

Представете си общество без бащи; без брак /или разводи/; общество, в което семейното ядро /или поне такова, каквото го познаваме/ не съществува. Бабата стои начело на масата; синовете и дъщерите й живеят с нея, заедно с децата на дъщерите, следвайки майчината кръвна линия. Мъжете се възприемат почти единствено като донори, които трябва да осеменят жените, и взимат малко участие в отглеждането на собствените си деца.

Този прогресивен феминистки свят – или анахроничен матриархат, изкривен като всяко патриархално общество – съществува в една тучна долина в Юнан, Югозападен Китай, в далечните източни предпланински склонове на Хималаите. Селата на племето Мосуо са пръснати около планината и езерото Лугу.

Това древно племенно общество от тибетски будисти, наречено Мосуо, живее по изненадващо съвременен начин: жените се третират като равни с мъжете, ако не дори като по-висши от тях; и двата пола могат да имат колкото си искат сексуални партньори, без някой да ги съди за това; живеят на големи семейства, които отглеждат заедно децата и се грижат за възрастните. Но наистина ли тази утопия е пълна? И колко дълго може да продължи?

Децата "принадлежат: само на майките си – техните биологични бащи живеят в своето матриархално семейство. Младите членове на племето се отглеждат от своите майки, баби, лели и чичовци.

Останалата част на Китай заклеймява племето Мосуо като общество на самотните майки. Децата се раждат извънбрачно, което е необичайно за Китай и голяма част от западния свят. За мосуите бракът е немислимо понятие, а децата нямат баща просто, защото тяхното общество не смята, че е необходимо.

Мъжете и жените практикуват т. нар. "ходещ брак" – елегантен термин за тайните нощни забежки с любовници, познати като "аксиа". Мъжката шапка, окачена върху дръжката на вратата на женската спалня, е знак за другите мъже да не влизат. Тези взаимоотношения варират от свалки за една нощ до редовни срещи, които могат да прераснат в доживотно партньорство, което не е задължително да завърши с бременност. Но двойките никога не заживяват заедно и никога не си казват "да".

За жените от племето мосуо аксиа често е приятно разнообразие от ежедневния живот, както и потенциален донор на сперма.

Жените притежават и унаследяват собствеността, жънат реколтата и въртят домакинството – готвене, чистене и отглеждането на децата. Мъжете се използват като източник на сила – те орат, строят, поправят домовете, колят животните и помагат при вземането на големите семейни решения, въпреки че крайната дума винаги принадлежи на бабата.

Въпреки че мъжете не носят никаква отговорност като родители – нещо обичайно е майките да не знаят кой е бащата на детето им – те имат важни задължения като чичовци на децата на своите сестри. Всъщност, заедно с по-възрастните чичовци по майчина линия, които често са вторите по правомощия в къщата, младите чичовци отговарят за основното мъжко влияние върху децата.

Мъжете от племето са феминисти по всички стандарти. Момчетата мислят само за грижите за бебетата на своите сестри или за разхождането на своите по-малки братчета.

Поради липсата на брак причините за срещите между мъжете и жените са любов или за забавление. Ако те в даден момент, решат, че не искат вече да се виждат, не съществуват формалности като брак, деца или финансова зависимост, които да ги спрат.

Тъй като животът на мосуите се фокусира върху матриархата, не е изненадващо, че главната житейска цел на всяка жена от племето е да стане майка. Те стават пълноценни едва когато станат майки.

В това общество няма жена, която да не иска да стане майка. Ако някоя жена не може да има деца, или роди само момчета, тя формално осиновява дете от външно семейство или по-често някои от своите братовчеди.

За западния човек тази страна на живота на мосуите е по-скоро изостанала. Това общество еманципира жените и им дава сексуална свобода, но произвежда домакини, които нямат друг избор освен да станат майки.

Но нещата се променят. Притокът на туристи довел до павирането на улиците, създаването на летище и повече възможности за работа. Традиционният начин на живот на племето започнал да изглежда остарял на по-младите му членове. Някои от тях започват да се женят  и да живеят в отделни къщи – около половината от 30-годишните жени и известна част от 40-годишните живеят със своите партньори. Много малко мъже и жени се женят извън общността и напускат селата.

Причината за всичко това до голяма степен е образованието. В Лугу лейк има основно училище, но най-близката гимназия е на 100 км и много малко деца от племето го посещават. Още по-малко стават студенти. Въпреки това младите мосуо не се чувстват ограничени, тъй като туризмът им предлага много работни места. Тази нова класа в тяхното общество разполага с достатъчно пари и възможност да се срещат с външни хора. Домашното земеделие бавно се заменя с крупно. Въпреки това все още има семейства, които обработват земите си и децата помагат при прибирането на реколтата.

Животът е низ от промени и в нашия свят подобни общества е трудно да останат изолирани като островчета насред огромното море на съвременната цивилизация. Никой не може да предположи колко дълго мосуите ще съумеят да опазят традициите си, но те са част от пъстрата ни вселена. Колкото и чужди да са ни те от гледна точка на глобализацията и ортодоксалния ни начин на живот, най-малкото което можем да направим, е да ги уважаваме.

снимки: theguardian.com; traditions.cultural-china.com; trekearth.com;

източник: theguardian.com