Дискриминирани ли са хората с наднормено тегло на работното си място

Дискриминацията на хората въз основа на тяхното тегло, за съжаление, засяга не само личния и социалния, но и професионалния им живот. Тя може да ограничи възможностите им за повишение в службата и да разклати психичното им здраве. А понякога дори им отнема шансовете да бъдат одобрени още по време на интервюто за работа. Защо няма законови разпоредби, които да забранят това? Или, ако има, защо не действат?

От една година Кортни работи в канадска модна компания. С времето забелязва, че вече не я канят на срещите с потенциални клиенти. „Оправдаха се с това, че да отсъствам по цял следобед от офиса, би било неефективно“, спомня си жената.

Кортни – жертва на пряка дискриминация

6 месеца по-късно Кортни се среща с началника си, за да получи обратна връзка за представянето си на работа. През първите 10 минути той изтъква колко доволни са всички от нея, но след това сменя посоката на разговора, което я хваща неподготвена. Започва да й обяснява, че външният й вид влияе на резултатите, както и че заради наднорменото тегло не е подходяща за позицията, която заема в момента. Признава, че присъствието й по време на официални срещи с клиенти го притеснява и до известна степен вреди на репутацията му. Мъжът не спира дотук. Той я съветва да започне да посещава фитнес и да се въздържа да носи прилепнали дрехи. Според него Кортни трябва да смени изцяло гардероба си и да се гримира преди работа. Жената се връща назад към този неловък разговор и споделя: „Бях шокирана и вцепенена. Идеше ми да се разплача.“ Последиците от срещата с началника й са неизбежни. Кортни не спира да мисли за това как изглежда и как я виждат колегите й, което в един момент наистина повлиява на ефективността й. Самата тя признава, че й е било трудно да се съсредоточи.

Дискриминационното отношение на работното място към хората с наднормено тегло не се наказва почти никъде по света. Изключение правят само щатът Мичиган и няколко големи американски града като Сан Франциско и Мадисън например. В много страни дискриминация, основана на полова, расова, сексуална или религиозна принадлежност, вече е подсъдима. Не и тази, свързана с теглото.

Повечето хора знаят, че начинът, по който един човек изглежда, не би трябвало да е фактор при наемането му на работа. Това обаче не означава, че не се случва. Понякога съзнателно, понякога не. За жалост, за потърпевшия последствията са не само икономически, но и психологически. А темповете, с които държавите извършват нужните законодателни промени, са изключително бавни.

Стереотипите, свързани със служителите с наднормено тегло

Ребека Пул, професор в катедрата по човешко развитие към университета в Кънектикът, отбелязва: „Дискриминацията на пълните хора има различни проявления – както скрити, така и съвсем очевидни. В някои случаи те просто не биват допускани до следващия кръг, когато кандидатстват за работа, за сметка на други кандидати със същите квалификация и умения, но с по-стройна фигура.“

Няма научни доказателства, които да свързват наднорменото тегло с характера, но това не пречи на хората да се влияят от наложени стереотипи. Пул цитира изследване от 2008 г., според което кандидатите за работа с повече излишни килограми се считат от околните за „не толкова добросъвестни, по-малко сговорчиви, емоционално нестабилни и по-затворени в себе си“.

Проявления на дискриминацията на работното място

Ако все пак бъде избран за позицията, за която кандидатства, човекът с наднормено тегло е много вероятно да бъде третиран различно. Понякога това се случва съвсем открито, както е при Кортни, или пък деликатно – като не получава полагащото му се повишение например.

Макар и рядко, е възможно да се стигне и до прекратяване на трудовия договор.

Според проучване, проведено през 2012 г. върху специалисти по човешките ресурси, вероятността пълните хора да бъдат отхвърлени при подбор на кандидатите или да не получат по-високи постове, е много голяма. Кортни забелязва, че в рамките на 1-2 години нейни колеги получават повишение, докато тя остава на една и съща позиция през цялото време.

>>> Микроагресията на работното място

Жените са съдени много по-сурово за външния си вид 

Брайън Джей Фарър работи като адвокат по трудово право и смята, че дискриминация се наблюдава в различни професионални сфери, но най-вече там, където външният вид играе важна роля – в хотели, ресторанти и търговски обекти. Според него отношението към пълните жени е много по-сурово, отколкото към пълните мъже. Също така, жените биват третирани по различен начин при много по-малко излишни килограми, за разлика от мъжете. С други думи, дискриминацията при жените е факт при по-нисък индекс на телесна маса (ИТМ), което адвокатът си обяснява с различните стандарти на обществото спрямо двата пола.

Практиката му показва, че хората с ниски доходи по-често са жертва на дискриминация заради външния си вид, тъй като не са склонни да докладват за нея.

Ефекти от дискриминацията спрямо хората с наднормено тегло

Различното третиране на пълните служители има негативно влияние върху тяхното професионално развитие, доходите им и не на последно място върху психичното им здраве. Данни от изследване, извършено през 2011 г., сочат, че повишаването на ИТМ само с една единица води до намаляване на часовата ставка с 1,83%. Проучване от 2018 г. описва друг интересен процес. Хората, които получават по-ниски заплати, са предразположени към затлъстяване, а затлъстяването е причина за намаляване на доходите, като отново жените са по-силно засегнати.

Грубите коментари и субективната оценка, базирана на теглото, могат да доведат до нарушения на съня, злоупотреба с алкохол, намалена физическа активност и влошени хранителни навици. Вследствие думите на своя началник Кортни започва да изпитва силна тревожност, която в съчетание с други лични проблеми, я принуждава да излезе в двугодишен отпуск по здравословни причини.

Законодателни промени

Ню Йорк и Масачузетс планират да въведат реформа, с която да се забрани дискриминацията въз основа на теглото, така както бе направено в Мичиган, в някои части на Бразилия и в Рейкявик.

Според Пул промяната ще отнеме време. Тя смята, че въвеждането на законодателни промени не е приоритет за управляващите, защото стигмата, свързана с наднорменото тегло, продължава да оказва силно влияние върху мисленето и поведението на хората. „Ако обществото продължава да обвинява персонално всеки човек, който страда от затлъстяване, и, ако обвинението се приема от всички останали като нещо нормално, прокарването на нова политика ще се окаже истинско предизвикателство“, допълва професорът.

Разбира се, не само промените в закона биха помогнали за справянето с дискриминацията. Те няма да променят начина, по който обществото възприема пълните хора. Ребека Пул споделя: „Не така ще бъде заличена стигмата. Тя е резултат от дълбокото схващане, че наднорменото тегло е въпрос единствено на лична отговорност и дисциплина. Това обаче не означава, че не трябва да се приеме закон, с който да се наказва дискриминационното поведение.“

Уволнението на Кортни

Кортни не вярва, че подобни промени биха я предпазили от негативното отношение на работното й място, но все пак биха били известна утеха за нея, че онова, което се налага да изтърпи, е незаконно. След завръщането си в офиса, жената продължава да чува негативни коментари по свой адрес. Накрая е уволнена, което тя приема с облекчение. По нейни думи „така се е спасила от силно токсична среда“.

„Отношението към мен ме накара да се съмнявам в способностите си и в това какво искам в живота. Започнах да се колебая дали въобще искам да работя в модната индустрия. Не мисля, че бих могла да се развивам професионално в дългосрочен план, ако околните ме съдят непрекъснато.“