Чайлдизъм (childism): Как законът дискриминира децата и има ли начин да се справим с това

Има деяния, които се определят като криминални само в случай, че са извършени от лица под 18 години. В някои държави такова е например консумацията на алкохол, а в други бягството от дома и дори системното неподчинение на родителите. Ако поведението на детето бъде счетено от съда за непоправимо, едно от наказанията, които може да се наложи, е преместване във възпитателно училище, тип интернат.

Докато обаче възрастните имат законното право да се защитят от насилие, което други възрастни упражняват над тях, то непълнолетните са лишени от такова. В над 130 държави по света малчуганите не получават пълна защита срещу корпоративни санкции. В Англия дете може да бъде удряно от родителите си, ако бъдат намерени „разумни доводи“ за насилието над него. Този вид несправедливо отношение е пример за childism – предразсъдъци и дискриминация спрямо деца.

>>> Организации и институции, ангажирани със закрилата на децата

Какво представлява чайлдизмът

За първи път понятието childism се използва от психиатрите Честър Пиърс и Гейл Алън през далечната 1975 г., за да опишат потискането на деца от страна на възрастни посредством дискриминационни практики и нагласи. Според тях то представлява „автоматично убеждение, че възрастният индивид стои по-високо в йерархията от всяко дете“.

През 2012 г. терминът добива още по-голяма популярност благодарение на психоаналитика Елизабет Йънг-Бруъл, която пише книга по темата. Тя смята, че дискриминацията спрямо деца трябва да се разглежда като предразсъдък, не по-различен от расизма, сексизма и хомофобията.

Всъщност поддръжниците на идеята за дискриминацията спрямо деца виждат в нея сходства с дискриминацията спрямо жените и представителите на някои раси. И в трите случая става въпрос за предразсъдъци без разум и логика. Те лишават децата от правото да бъдат чути и взети на сериозно.

Едно дете може да бъде дискриминирано на различни основания – възраст, раса, пол, класова принадлежност, език и сексуална ориентация.

Примери за чайлдизъм (childism) в правото

Детските права са строго регламентирани в международното право. Най-популярна е Конвенцията на ООН за правата на детето, приета през 1989 г. В нея изрично е упоменато, че нито едно дете не може да бъде дискриминирано на база фактори като раса или пол, но от друга страна липсва дефиниция за това какво означава дискриминация срещу дете и какви са средствата за борба с нея. В други спогодби обаче, като например за правата на малцинствата или на жените, въпросът за формите на дискриминация се разглежда много подробно и в дълбочина.

В Конвенцията на ООН за правата на детето пише, че всяка съдебна процедура трябва да се ръководи преди всичко от интересите на детето, но какви са те решават отново възрастните, пречупвайки ги през своите собствени.

Ако вземем за пример делата за попечителство, обикновено се вземат под внимание правата на разтревожените възрастни. Шведско изследване разкрива, че често родителите в семейството с техните действия (или бездействие), решават дали детето да се възползва от правото си на помощ от държавата.

>>> Възрастова дискриминация (ейджизъм) – същност, признаци и последици

Мнението на детето не се зачита, ако институциите преценят, че то е неспособно да взема решения

В документа пише още, че при вземане на решения, свързани с живота на непълнолетно лице, следва да се оцени „етапът му на развитие и неговите способности“. С други думи, ако според възрастните то не е достатъчно зряло, неговото мнение ще бъде пренебрегнато.

Тук е мястото да кажем, че липсата на дискриминационно отношение не означава, че отношението към децата трябва да бъде като към възрастни. Подобна форма на равноправие също би била несправедлива спрямо тях. Справянето с чайлдизма (childism) по-скоро има за цел да гарантира правото им да изразяват мнение по въпроси, които касаят техния живот, и това мнение да бъде зачетено при вземането на решения.

Дискриминацията спрямо деца е комплексен проблем. Тя може да се основава на няколко фактора едновременно – възраст, раса и пол. Експертите смятат, че едва когато правата на всяко дете започнат да се разглеждат като базисни човешки потребности, чайлдизмът може да бъде изкоренен.