След 40-годишна забрана: Върховният съд на САЩ връща молитвите в държавните училища

В края на месец юни Върховният съд на САЩ предприе стъпка, с която скъси дистанцията между църквата и държавата, като разреши официално християнската молитва да присъства в държавните училища.

Случаят „Кенеди срещу училище „Bremerton“ извървя дълъг път, докато стигне до Върховния съд. Развоят на събитията е неочакван и до известна степен странен. Делото започва през 2015 г., а ищец е Джоузеф Кенеди – вече бивш треньор по футбол в държавна гимназия. Той съди учебното заведение за религиозна дискриминация, която се изразява в това, че му забраняват да извършва публична християнска молитва на футболното игрище, заобиколен от младите играчи. На първите две инстанции мъжът губи битката, но не се отказва. Върховният съд решава да го изслуша и в края на юни 2022 г. отсъжда в негова полза.

Разделението в обществото

Обществеността е разделена на две. От едната страна са поддръжниците на Кенеди, сред които съдията Нийл Горсъч. Той описва молитвите на треньора по следния начин: „Г-н Кенеди се моли във време, когато останалите служители са свободни да говорят с приятел, да си направят резервация за ресторант по телефона или нещо друго, свързано с личния им живот. Действията му не са показни.“

Сам Алито също твърди, че Кенеди „се е молел в уединение“.

Доказателствата обаче разкриват една по-различна истина. Съдия Соня Сотомайър не вярва, че молитвите му са били тихи и дискретни. Тя представя снимка на треньора по време на една от вечерните му молитви. На нея той е заобиколен от десетки футболисти от гимназията, коленичили в спортните си екипи. От трибуните го наблюдават още хора. Според съдията молитвите му са всичко друго, но не и уединени.

Решението на съда

Съдът отсъжда, че училището нарушава свободното право на треньора Кенеди да изповядва своята религия. Истината обаче е, че основанията на решението и отмяната на съществуващата десетилетия наред наредба за разделение между църквата и държавата, почиват на недоказани твърдения и свидетелски показания.

Поведението на треньора през годините

Ситуацията можеше да бъде избегната, тъй като от момента на наемане на треньора, училищното ръководство полага неимоверни усилия едновременно да уважи желанието на Кенеди и да запази религиозния неутралитет на учебното заведение. В самото начало през 2008 г. мъжът, който е член на евангелистката църква, се моли тихо преди всяка футболна среща. Тогава не среща неодобрение. Мъжът разказва, че е заимствал идеята от филм, в който треньор се моли заедно със своя отбор преди мач. С течение на времето обаче молитвите му стават шумни и демонстративни. Има случаи, когато в края на двубоя той застава насред игрището и започва да се моли. Към него се присъединяват играчите от двата отбора. Кенеди често редува молитвите с мотивиращи речи, насочени към спортистите. Мъжът споделя, че за него е логично мястото за молитви да е видимо и в централната част на терена, там, където са истинските битки.

Училищното ръководство в търсене на баланс

Именно публичните молитви, на които треньорът се отдава, докато изпълнява длъжността си, будят недоволство. От училището му предлагат други начини и условия да изповядва вярата си, така че да не ангажира своите ученици, но той отказва и се свързва с адвокат. Ръководството се страхува, че обществото ще остане с погрешното впечатление, че училището подкрепя действията му. Накрая Джоузеф Кенеди напуска по свое желание и съди училището, че налага религиозна дискриминация и нарушава правото му на свобода на словото.

>>> Ще се върнат ли САЩ 50 години назад след отмяна правото на аборт на американките

Когато на фокус е скандалът, а не спортното събитие

Консервативната правна кантора „First Liberty Institute“ финансира делото на треньора и се опитва да му изгради образ на герой. Преди да напусне училище „Bremerton“, месеци наред той полага усилия да привлече вниманието на обществеността към молитвите си. Фокусът по време на футболните срещи на неговия отбор постепенно се измества от играта. Събират се журналисти, политици и други евангелисти, решили да се присъединят към публичните молитви на мъжа. Родители се оплакват от необуздаността на неговите фенове, които, в стремежа си да стигнат до него в края на мача, блъскат и събарят хора. Някои от играчите се страхуват, че, ако не се включат в молитвите, ще бъдат лишени от шанса да играят за в бъдеще. Спонсорираните футболни двубои се превръщат в зрелище, на което фокус е религията на треньора, а не самият спорт.

Отсъждайки в полза на Кенеди, Съдът дава зелена светлина на всеки държавен служител, който е ограничен, но иска да изповядва вярата си на работното място. Решението на Върховния съд застрашава държавните училища, които могат да се окажат неспособни да се противопоставят на учители и администратори, решени да изповядват религията си, при това с принудителното участие на учениците.

Защо Върховният съд допусна това? Защото мнозинството, което взема решения, е консервативно и интерпретира погрешно конституционното право на всеки гражданин да изповядва религията си. На практика, разрешавайки на част от хората да го правят, Съдът нарушава свободите на всички останали.

Поддръжниците на християнството във Върховния съд се оказват по-силни. Ако не беше така, едва ли делото на Кенеди щеше да постигне такъв успех.