Будизмът: религия или философия

Будизмът, или поне някои видове будизъм, представлява сбор от упражнения, включващи медитация, размишление и търсене на истината, които не зависят от Бог, душата или свръхестественото. Следователно, според някои хора будизмът не е религия.

Сам Харис представя своята гледна точка относно статута на източното учение в есето си, озаглавено Убий Буда. Американският автор смята будизма за най-богатият източник на трансцендентна мъдрост, но становището му е, че религиозният аспект на духовната система трябва да бъде премахнат за сметка на философския такъв.

Харис твърди, че идентифицирането като будист подкрепя религиозните различия, които неизменно водят до конфликт и неразбирателство. За американския философ мъдростта на Буда е ограничена от обвивката на религията, което превръща будистите в поддръжници на верските разногласия, често водещи до агресия и насилие.

Заглавието на есето на критика идва от дзен поговорка, която гласи: Ако срещнеш Буда на пътя, убий го. Дзен е будистка школа, която се фокусира върху настоящия момент и личния опит като способ за прозрение. Харис интерпретира мисълта като предупреждение срещу превръщането на будизма в религиозен фетиш, при който се изгубва истинското му значение.

Поговорката обаче има по-различно тълкуване според възпитаниците на дзен школата. Тя означава да унищожиш идеите и представите за Буда, за да откриеш истинския образ, съществуващ отвъд човешкото. Харис обаче не убива Буда, той просто заменя религиозната идея с атеистична, подхождаща на неговата теза.

Мисли извън кутията

Спорът религия срещу философия е изкуствено създаден. Ясната разлика между двете понятия, за която настояваме в днешно време, се появява в западните общества едва през 18-ти век, докато в източните народи това разграничаване никога не се случва. Да се настоява, че будизмът е само едното, но не и другото, означава да подчиниш древните разбирания на модерните норми.

Според учението на Буда, поставянето на подобно разграничение се смята за спънка към просвещението, тъй като използването на шаблонни понятия за самите нас и заобикалящия ни свят (които, разбира се, ни помагат да интерпретираме и организираме познанията и преживяванията си) възпрепятства духовното освобождаване. Една от основните концепции на будизма включва избавянето от всичко излишно, което пречи на съзнанието да прозре реалната действителност.

По същата логика, дебатът за статута на духовната система не е спор за същността на учението на Буда. Пререканията произлизат от личните мнения на отделния човек за това, какво представляват понятията религия и философия. Будизмът е това, което е, независим от времето или възгледите на хората.

Малко догма, много мистицизъм

Аргументът за будизма като философия се базира основно върху факта, че не е толкова догматичен, за разлика от повечето световни религии. Този довод игнорира елемента на мистицизъм, който заема голяма част от източното учение.

Мистицизмът е труден за дефиниране, но накратко представлява директната и интимна връзка с абсолютната реалност или Бог. Според станфордската енциклопедия на философията понятието включва в себе си сбор от отличителни практики, текстове, институции, традиции и опит, насочени към човешката трансформация.

Мистицизмът, който заема голяма част от учението на Буда, принадлежи към сферата на религията. Точно чрез практиката на продължителна медитация Сидхарта Гаутама Буда постига просветление отвъд живота и смъртта, прехвърлящо материалното и субективното.

Трансцендентният елемент

Какво всъщност представлява религията? Тези, които смятат будизма за философска система, са склони да дефинират понятието религия като система от вярвания, което е разбиране на западните общества. Според историка Карен Армстронг по-точното определение съдържа търсенето на връзка с по-висша сила, преминаването отвъд Аз-а.

За духовните учители единственият начин да се проумее духовната система на Буда и да се усети преобразяващата й сила е чрез практикуването й. Будизмът, който съществува в царството на понятията и идеите, не е истинският будизъм. В същото време, традиционните роби, ритуали и традиции не го покваряват, а просто представляват физическия му израз.

Гостенинът и мъдрецът

Една дзен история много ясно представя какво е необходимо, за да се вникне в същността на будизма.

Когато професор посетил японски мъдрец, за да разбере на какво може да го научи, домакинът сервирал чай на масата и започнал да налива в чашата на госта си. Японският учител не спрял да налива, дори когато течността започнала да прелива. Чаят се разлял по цялата маса. Когато гостенинът видял какво се случва, казал на мъдреца да спре, защото чашата вече се е напълнила.

Мъдрият учител обяснил, че професорът, точно както чашата с чай, е изпълнен със своите собствени мнения и предубеждения, които му пречат да разбере какво точно представлява будисткото учение дзен. Според японския домакин, професорът трябва най-напред да се освободи от вкоренените си виждания и предишен опит, за да може да проумее думите на Буда.

Ако искате да разберете духовната система, която представлява будизмът, първо направете както съветва мъдрецът в разказа: изпразнете своята чаша!

По статията работи: Нора Маркова
Източник: thoughtco.com
Снимки: pixabay.com