Синдромът на религиозната травма: как религията може да доведе до психични проблеми (1 част)

"На 16 започнах битка с булимията, която продължи 4 години. Когато симптомите започнаха, аз се обърнах в отчаянието си към възрастните, които знаеха повече за това как да сложат край на едно срамно поведение – ръководителят на моето библейско учение и министъра на младежа, който ни посещаваше. "Ако поискаш каквото и да било с вяра" – ми отговориха те – "то ще стане." Знаех, че те цитират словото Божие. Молихме се заедно, а след това се прибрах вкъщи, уверена, че Бог е чул моите молитви.

Но моите ужасни натрапливости не си отидоха. До края на втората ми година в колежа, бях толкова отчаяна и депресирана, че направих опит за самоубийство. Проблемът не беше само булимията. Бях убедена по онова време, че съм напълно духовно провалена. Отделението по консултиране в колежа ми предложи истинска помощ (която по-късно ми оказаха). Но в ума ми по онова време, подобна помощ нямаше да оправи главния проблем: аз бях провал в очите на Бог. Трябваше да минат години преди да разбера, че невъзможността да преборя булимията чрез механизмите, предложени ми от библейското християнство, не е функция на моя духовен дефицит, а дефицит на евангелистката религия сама по себе си."

Д-р Марлен Лайънъл е консултант по човешко развитие в Сан Франциско. Тя също така е дъщеря на последователи мисионери на протестантско християнско движение. Тази комбинация е дала възможност за един необичаен фокус на работа. Последните 20 години тя се занимава с консултация на мъже и жени в процеса на възстановяване от различни форми на религиозен фундаментализъм. Тук влиза и Assemblies of God denomination (братство от над 140 църкви по света), в който дух тя самата е била възпитана. Лайънъл е автор на две книги, написани по време на нейната тайна практика в полето на психологията. През годините тя оказва помощ на клиенти, чийто религиозни травмиращи преживявания оказват изключителна вреда в техния живот. Някои от тях хора, чийто психологически симптоми не просто се задълбочават благодарение на религията, която изповядват, но също така са причинени от самата нея.
Преди години д-р Уайънъл дава наименование на това, което тя нарича "синдром на религиозната травма" (СРТ) и започва да пише и говори по въпроса пред професионалната публика. Когато Британската асоциация по поведенческа и когнитивна психология публикуват серия от нейни статии по този въпрос, членовете на Асоциацията по християнско консултиране протестират, наричайки проблема - прекомерно внимание върху "тема на относителна ниша". Един коментарите звучи така: "Религията, съдбата или свещената книга не могат да бъдат оскърбени от хора, чиято интерпретация не може да направи нищо оскърбително."

Дали токсичната религия не е просто грешно тълкувание? Какво е религиозна травма? И защо д-р Лайънъл вярва, че религиозната травма заслужава да бъде отделна диагноза?

Нека видим какво точно е синдромът на религиозната травма, според самата д-р Лайънъл:

"синдром на религиозната травма" (СРТ) е група от симптоми и характеристики, които обикновено вървят заедно и са свързани с болезнени преживявания, причинени от религията. Те са резултат от две неща: задълбочаването в контролираща религия и вторичен сблъсък с напускането на религиозна група. Определението на СРТ дава възможност за именуване и описание на група от хора, които често могат да бъдат незабавно разпознати. Много хора са изненадани от идеята за СРТ поради това, че културата генерално залага на вярването, че религията е нещо добро и полезно за всеки. Точно както да разкажеш на децата си за дядо Коледа, а след това да ги оставиш сами да изяснят вярата си в него, хората не виждат вреда в това религията да бъде преподавана на децата.

Реално религиозните учения и практики понякога оказват сериозни вреди на нашето ментално здраве.
Обществото е някак запознато със сексуалното и физическо насилие в религиозен контекст. Журналистката Джанет Хаймлих документира съществуването на религиозни групи, базирани на Библията, които подчертават патриархалната власт в семейната структура, ползвайки жестоки родителски методи за възпитание, които могат да бъдат деструктивни.

Проблемът тук не е просто физическата и сексуална злоупотреба. Емоционалната и ментална манипулация в авторитарните религиозни групи може да окаже вреда поради 1) токсични учения като това за вечното проклятие или първородния грях 2) религиозни практики или начин на мислене, такива като наказание, черно-бял начин на мислене, сексуална вина и 3) дистанциране, което възпира човек от получаване на информация и възможност да се развива нормално.

Ето и някои примери за СРТ, които д-р Марлен Лайънъл дава:

"Мога да ви дам много примери. – започва Лайънъл – Една от групата симптоми са страха и безпокойството. Хората, които биват индоктринирани във фундаменталисткото християнство още като малки деца, понякога имат спомени, в които са били ужасени от адски картини и такива за апокалипсис, още преди техните мозъци да могат да осъзнаят подобни идеи. Някои оцелели, които предпочитам да наричам "възстановени", имат ретроспекции, панически атаки или кошмари като възрастни, въпреки че интелектуално те вече не вярват в теологията. Един мой клиент, който през деня се справя добре в своя професионален живот, често страда от натрапливи страхове през нощта." - разказва тя.

Ето и неговата история:

Страхувах се, че ще отида в ада. Страхувах се, че съм направил нещо наистина лошо. Бях напълно извън контрол. Понякога се будя през нощта и започвам да крещя, блъскайки с ръце, опитвайки се да се отърва от това, което чувствам. Вървя около къщата, опитвайки се да помисля и да се успокоя по средата на нощта, опитвайки се да проведа разговор със себе си, но чувствайки единствено, че някак страха и безпокойствието превземат живота ми.

Или обърнете внимание на коментара на пациента по-долу, отправен към филм, който евангелистите използват, за да предупредят за ужаса, който чака неверниците.

Бях заведен да гледам филма "Крадец в нощта". Еха. Шокиран съм да разбера, че много други хора страдат от същите травми, с които съм живял след този филм. Няколко дни или седмици след като гледах филма, се прибрах вкъщи и мама я нямаше. Стоях там, крещейки в ужас. Тогава спрях да крещя и започнах да правя план: кои от моите съседи са християни, в чия къща да нахлуя, за да си набавя пари и храна. Бях на 12 години и се приготвях за армагедона съвсем сам.

В допълнение към безпокойството, СРТ може да включва депресия, затруднение в общуването и проблеми в социалното функциониране. Във фундаменталното християнство индивидът е считан за покварен и нуждаещ се от спасение. Основното послание е "ти си лош и грешен и заслужаваш да умреш" (грехът се наказва със смърт). Това послание стига до милиони деца, преподавано от организации като Детското евангелистко братство и има групи, които се противопоставят на влизането им в публичните училища. "Имала съм клиенти, които си спомнят смущението, което са изпитали при картината на окървавения Иисус, който плаща цената за техните грехове. Десетилетия по-късно те стоят пред мен, разказвайки, че не могат да открият никакво чувство за собствена стойност."

Ето и един пример:

След 27 години опити да живея перфектен живот, аз се провалих ... срамувах се от себе си през цялото време. Умът ми се бореше със себе си без никакво успокоение ... винаги съм вярвал във всичко, което ми е казвано, но мислех, че самият аз не съм одобрен от Бог. Мислех, че аз също ще умра в армагедона.
Прекарах буквално години наранявайки себе си, порязвайки и изгаряйки ръцете си, взимайки свръхдози и подлагайки себе си на глад, наказвайки себе така, че да не се налага Бог да ме наказва. Отне ми години да почувствам, че заслужавам нещо добро.

Новоизроденото християнство и разпаленият католицизъм казват на хората, че те са слаби и зависими, чрез фрази като "не се осланяй на своя разум" или "довери се и се подчинявай". Тези, които са приели тези послания могат да страдат от приучена безпомощност. "Ще ви дам пример от клиент, който имаше изключително малка способност за вземане на решения, след като е живял през цялото време посветен в идеята за "Божията воля". Думите тук не предоставят достатъчно информация за дълбочината на неговото отчаяние."

Като цяло имам огромен проблем във взимането на решения. Сякаш не мога, да се събудя сутрин, нали разбирате, "Какво ще правя днес? Сякаш не знам дори откъде да започна. Разбирате ли, всичко, което съм си мислела, че мога да правя си отидоха и не съм сигурна, че въобще трябва да опитвам да правя кариера; по същество се грижа за своето 4-годишно дете по цял ден.

Авторитарните религиозни групи са субкултури, към които, за да принадлежите, се изисква подчинение. По този начин, ако посмеете да напуснете религията, рискувате да загубите цялата си система за подкрепа.

Изгубих всичките си приятели. Изгубих близките си отношения със семейството. Сега губя и страната си. Изгубих толкова много заради тази зловредна религия и съм ядосана и тъжна с цялото си същество ... опитах се с всички сили да спечеля нови приятелства, но се провалих ужасно ... много съм самотна.

Напускането на религията, след като си бил напълно потопен в нея, може да причини пълен катаклизъм на човешката конструкция за реалност, включително за собствената личност, за останалите, за живота и за бъдещето. Хората, незапознати с подобна ситуация, включително терапевтите, изпитват затруднение с оценката на терора, до който това може да доведе.

Моята форма на религия беше толкова силно внедрена и закотвена дълбоко в сърцето ми. Трудно е да опиша колко пълно моята религия информираше, изпълваше и оказваше влияние на цялата ми визия за света. Моите първи стъпки извън фундаментализма бяха дълбоко плашещи и имах чести мисли за мисли за самоубийство. Сега това е зад гърба ми, но все още не съм намерила съвсем "своето място във Вселената".

Дори за човек, който не е бил толкова утвърден религиозно, напускането на религията може да бъде стресиращо и да доведе със себе си значителна промяна.

Много хора изглежда лесно се отказват от своята религия, без да поглеждат назад. Какво различното в подобни ситуации?

Религиозните групи могат да бъдат изключително контролиращи, проповядвайки страх от света и поддържайки членовете си дистанцирани и зле подготвени да функционират в обществото имат затруднение да напуснат религията лесно. Затруднението е по-голямо, когато човек е роден и отгледан в религия, отколкото ако се е обърнал към нея като възрастен. Това е така, защото те нямат референтна рамка – нямат друга "собствена личност" или начин на "съществуване в света".

Общият тип личност е човек, който е дълбоко емоционален и вежлив, и има тенденция да се хвърля с цялото си сърце в начинанията. "Истинските вярващи", които след това губят вярата си, чувстват повече гняв, депресия и мъка, от тези, които просто ходят на църква в неделя.

А не са ли това просто хора, които могат да бъдат депресирани, разтревожени и обсесивни, така или иначе?

"Никак даже. Ако моите наблюдения са правилни – обяснява д-р Лайнъл – това са хора, които са ангажирани и грижовни. Те се придържат към религията по-дълго от онези, които просто "си тръгват", защото са се опитали, но са имали съмнения.
Понякога това е от страх, но често това е от преданост. Това са хора, за които етиката, почтеността и състраданието са от изключително значение. Откривам, че когато са по-добре и възстановят живота си, те са изключително креативни и енергични относно нови неща."

КЪМ ВТОРА ЧАСТ ТУК >>>

Източник: rawstory.com