Отхвърлят ли физичните закони съществуването на Бог

Моника Грейди е професор по планетарни и космически науки в университета „Open“, както и старши научен сътрудник към природоисторическия музей. Изследванията й се финансират от правителствената агенция за научни изследвания и космическата агенция във Великобритания. Експертът споделя с читателите си своите виждания за съществуването на Бог, базирайки се на научни факти и хипотези.

"Когато ми зададоха въпроса дали наистина Бог съществува и каква е ролята на физичните закони, бяхме в локдаун. Не е изненада, че в такива моменти хората започват да повдигат подобни екзистенциални теми. Трагични събития, каквото е пандемията сама по себе си, често ни карат да се съмняваме в съществуването на Господ. Ако той съществува, тогава защо се случва всичко това?

Дали в крайна сметка Бог не е „ограничен“ от законите на физиката, които се преплитат с науки като химия и биология?

Ако той не може да им противодейства, вероятно не е чак толкова всемогъщ, колкото си мислим. Чували ли сте за физичен закон, който да е бил нарушен някъде и от нещо във Вселената?

Може ли Господ да пътува по-бързо от светлината?

Нека първо разгледаме въпроса по-повърхностно. Скоростта, с която се движи светлината е приблизително 3 x 10⁵ км/ сек, или почти 300 000 км/сек. В училище ни учат, че нищо не може да се движи по-бързо от нея.

Теорията за тахионите – частици, по-бързи от светлината

Дали е така? Преди няколко години група физици за първи път споменаха за частици, наречени тахиони, които според тях пътуват по-бързо от светлината. За щастие, вероятността да съществуват като истински частици във Вселената бе оценена от повечето учени като нищожна. Ако ги имаше наистина, те щяха да притежават въображаема маса, а материята на космоса и времето щеше да бъде изкривена и да доведе до аномалии в известните на човека причинно-следствени връзки.

На този етап експертите не са открили нито един обект, който може да е по-бърз от светлината. Разбира се, тяхното незнание няма връзка с въпроса за съществуване на Бог. То просто подкрепя научното твърдение, че светлината наистина се движи много, много бързо.

Сега да се задълбочим малко повече в темата. Става още по-интересно, когато се замислим какво разстояние е пропътувала светлината от появата на живота до днес. Ако приемем за вярна теорията за големия взрив и това, че скоростта на светлината е 3 x 10⁵ км/сек, се оказва, че тя е изминала приблизително 10²³ км за 13,8 милиарда години (според учените за този период от време има научни доказателства, но никой не знае дали животът не е възникнал много по-рано).

Разширяването на Вселената

Вселената се разширява със скорост от около 70 км/сек на Mpc (1 Mpc = 1 мегапарсек ~ 3 x 10¹⁹ км). Парсекът е единица за измерване на разстояние между обекти, които са разположени извън Слънчевата система. Според последните изчисления разстоянието до ръба на Вселената е 46 милиарда светлинни години. Колкото повече време минава, толкова повече се увеличава обемът на пространството, което означава ,че светлината пътува по-дълго, за да пристигне при нас.

Вселената не е само онова, което виждаме. Тя е огромна, необятна и далеч извън нашето полезрение. Най-отдалеченият обект, наблюдаван от човешко око, е галактиката GN-z11, която специалистите откриват с помощта на космическия телескоп „Hubble.“ Тя се намира на близо 10²³ км, или 13,4 милиарда светлинни години от нас, което означава, че точно толкова време е нужно и на светлината да дойде от галактиката до нашата планета. Когато обаче тя тръгва от там, GN-z11 е само на 3 милиарда светлинни години от нашата галактика – Млечния път.

Не можем да наблюдаваме или да виждаме другия край на Вселената, която е нараснала неимоверно от Големия взрив до днес, защото за светлината времето, което е изминало от първите частици на секундата до пристигането й при нас, е недостатъчно. За някои специалисти точно тази несигурност в онова, което не можем да видим, е основание да вярват, че е възможно физичните закони да бъдат нарушени в други космически зони, тоест тези закони да са местни и напълно случайни.

Теория за космическа инфлация и Мултивселена

Много космолози смятат, че Вселената е част от друг, по-голям космос – Мултивселена, където много различни вселени си съжителстват, но не си взаимодействат. Идеята за Мултивселената е подкрепена от Теорията за космическата инфлация, според която Вселената се е разширявала експоненциално след своето възникване до 10^-32 секунди. Инфлацията е ключова по своето значение теория, тъй като отговаря на въпроса защо Вселената има формата и структурата, които ние познаваме.

Ако инфлацията е настъпила веднъж, какво пречи да се случи пак и пак? От проведените научни експерименти знаем, че квантовите флуктуации (колебания) могат да доведат до появата на двойки частици, които да престанат да съществуват само няколко мига по-късно. Ако флуктуациите създават частици, защо да не могат да създадат цели атоми или дори вселени? Има теория, че по време на хаотичната инфлация не всичко се е случвало с една и съща скорост. Квантовите флуктуации по време на разширението може да са предизвикали образуването на мехурчета, превърнали се във вселени след тяхното спукване.

Къде е мястото на Господ в Мултивселената?

Твърдението, че нашата Вселена е създадена така, че да позволява съществуване и живот в нея, е като препъникамък за космолозите. Смята се, че основните частици, създадени по време на Големия взрив, имат идеалните свойства, за да се образуват водород и деутерий – веществата, съдържащи се в първите звезди.

Физичните закони, благодарение на които протичат ядрените реакции в звездите, по-късно са в основата на създаването на въглерода, азота и кислорода. Без тези три елемента не би възникнал животът.

Как тогава всички физични закони и параметри във Вселената действат така, че да подпомагат, а не да пречат, при възникването на звездите, планетите и накрая на самия живот?

Някой би казал, че е просто щастлива случайност.

Според други не е изненада, че физичните закони благоприятстват появата на живота. В крайна сметка, самите ние сме плод именно на тези закони.

За вярващите обаче не физиката, а Бог създава условията за нашето съществуване.

Но заслугите, приписани на Господ, не могат да бъдат доказани с научни факти. Теорията за Мултивселената успява да разплете мистерията, защото гласи, че различните вселени могат да имат различни физични закони. Оттук следва, че е напълно логично да предположим, че ние сме се появили в една от многобройните вселени, които позволяват да съществува живот. Естествено, не бихме могли да отхвърлим напълно идеята, че Бог е създал Мултивселената.

Всичко гореописано е много хипотетично. Сред основните критики към теориите за Мултивселената е тази, че не може да се докаже съществуването й, след като няма доказателства за взаимодействия между нашата и останалите вселени.

Странностите на квантовата физика

Възможно ли е Бог да бъде на няколко места едновременно? Науката и технологиите, използвани в космическите изследвания, се базират до голяма степен на трудно разбираемата теория за миниатюрния свят от атоми и частици, познат като света на квантовата механика.

Квантово заплитане на частици

Теорията се свързва с процес, наречен квантово заплитане, при което частиците се групират и си взаимодействат по такъв начин, че състоянието на никоя от тях не може да бъде описано самостоятелно. Ако частиците се „заплетат“ една в друга, при управление на едната, автоматично управляваме и другата, дори, когато те са много раздалечени помежду си и не си взаимодействат. Моето описание на квантовото заплитане е доста опростено, но всеки би могъл да намери подробна и много по-задълбочена информация, ако желае.

Закон за запазване на енергията

Представете си частица, която се разпада на две подчастици – А и Б. Свойствата им ще бъдат комбинация от оригиналните на основната частица и техните собствени – принцип за запазване на енергията. Така например всички частици имат квантовата характеристика „spin“, тоест въртене, наподобяващо движението в кръг на стрелката на компаса. Ако първоначалната частица се „върти“ на нула, то нейните подчастици трябва да имат положително и отрицателно въртене, като шансът им е 50:50. Според квантовата механика частиците по дефиниция са в различни състояния, докато не бъдат измерени.

Свойствата на А и Б не са независими едни от други. Те остават „заплетени“, дори, ако се намират в различни лаборатории на различни планети. Ако измерим въртенето на частица А и то се окаже положително, а в същия момент някой друг измерва въртенето на частица Б, то то би било отрицателно, за да не се наруши законът за запазване на енергията, споменат по-рано.

Трансфер на квантова информация

Дотук беше лесната част.

Помните, че шансът за положително и отрицателно въртене на двете подчастици е равен. В такъв случай в един и същи момент на измерване, едната има положително, а другата – отрицателно въртене. Но как? Информацията за състоянието на всяка от тях се обменя на момента. Подобен трансфер на квантова информация очевидно настъпва със скорост, по-бърза от тази на светлината.

Самият Айнщайн описва квантовото заплитане като „странно взаимодействие от разстояние.“ Какво остава за нас, останалите, които трудно можем да проумеем този причудлив феномен.

И така, оказва се, че все пак има нещо, което е по-бързо от светлината и то е обменът на квантова информация. Той отново не отхвърля или подкрепя теорията за съществуването на Бог, но пък може да ни улесни да си изградим представа за него с помощта на физиката. Господ може би е вихрушка от заплетени частици, в която се извършва този моментен и непрестанен трансфер на информация. Така бихме могли донякъде да си обясним присъствието му на няколко места едновременно. А защо не и в няколко вселени?

Дали всичко, което поясних, е помогнало по някакъв начин да намерим отговори на въпросите, които зададохме в началото? Едва ли.

Ако вярваме във Всевишния (аз вярвам), то идеята, че съществуването му се определя от физичните закони, звучи нелепо, защото той може всичко, включително да пътува по-бързо от светлината.

Ако не вярваме в Бог, то въпросът отново е безсмислен, защото той не съществува и съответно нищо не би могло да се движи по-бързо от светлината.

Вероятно става дума за агностицизъм и никой не може да каже категорично кое твърдение е вярно и кое – не.

Основната разлика между науката и религията се крие в това, че първото търси доказателства, а второто изисква вяра. Учените не се опитват до докажат, че Господ съществува или пък не, тъй като са наясно, че няма експеримент, с който той да бъде открит и наблюдаван. Ако човек вярва в него, откритията на космолозите за нашата Вселена нямат никакво значение. За вярващия всеки космос би могъл да има своя Бог.

Нашите схващания за Господ, за науката физика и за всичко останало всъщност зависят от перспективата ни. За завършек ви предлагам цитат от един наистина авторитетен източник. Не, не е Библията. Не е и някой учебник по космология.