Влиянието на религията върху детското развитие - думата имат социолозите

Дали децата, отгледани от религиозни родители имат по-добро развитие от тези, израснали в нерелигиозни семейства? Според ново проучване, религията може да бъде нож с две остриета.

Джон Бартковски и Ксиао Ксу, професори по социология в Тексаския университет "Сан Антонио" и Стивън Бартковски от колежа "Аламо" наскоро публикуваха статията: "Нож с две остриета: полезните и вредните последствия от религиите върху детското развитие". В статията екипът анализира данни на третокласници от Early Childhood Longitudinal Study.

Как влияят религиозните вярвания на родителите?

Учените изследват какви са ефектите от религиозните вярвания на родителите, религиозната среда в семейството (честота на разговори и спорове на религиозна тема) върху група от деца като представителна извадка в национален мащаб. Разглеждат психологическата настройка на децата, междуличностните умения, проблемното поведение и представянето на стандартизирани тестове по четене, математика и науки.

Откриват, че при третокласниците психологическата настройка и социалните компетенции са положително повлияни при наличие на различни религиозни фактори. Но също става ясно, че представянето на учениците по математика, четене и науки бива негативно повлияно при децата с религиозна семейна среда.

Изследването загатва, че религиозността при родителите може да бъде нож с две остриета, представлявайки значително предимство в социално-психологическото развитие при децата, но може да бъде потенциален негативен фактор в академичното представяне, особено в математиката и науките.

"Религията подчертава моралния кодекс, създаден да наложи ценности като самоконтрол и социални компетенции", казва Бартковски. "Приоритизирането на тези умения в религиозните деца може да бъде за сметка на академичните им успехи, които са негативно повлияни при децата, отгледани в религиозни семейства, сравнено с тези от нерелигиозен контекст."

Според Бартковски има много начини да постигнем цялостно добро развитие у децата, религията е само един от начините. "Ако следваме африканската поговорка, че да се отгледа едно дете е нужно цяло село, то религията заема важно място в това село. И най-важното е, че трябва да се комбинира с други обществени ресурси като училищни клубове и дейности за развиване на аналитичните способности," споделя той.

Бартковски също подчертава едно от ограниченията на проучването им - "Някои религиозни групи могат да оказват влияние върху меките умения и социалните компетенции у децата повече от други. За съжаление не разполагаме с данни за религиозната принадлежност на родителите, така че не можем да кажем дали католиците, протестантите, мормоните или мюсюлманите конкретно оказват влияние върху зависимостта."

Нужни са повече изследвания, за да бъде доказано кои религиозни групи се справят по-добре с баланса между развитието на междуличностните умения и академичните способности.

Бартковски споделя, че основната поука от изследването следва да е, че религията оказва важно влияние в развитието на малчуганите - за добро или за лошо.

Проучването на списание "Cognitive Science"

Когато децата от малки попаднат под влиянието и умишлено търсеното въздействие на дадена религия и нейните учения, по-трудно развиват усет за реалността и често не съумяват да различат фактите от фикцията, разкрива проучване, резултатите от което са публикувани в специализираното списание "Cognitive Science" ("Когнитивна наука").

В него са взели участие общо 66 деца на 5 и 6 годишна възраст, част от които посещават обществени, а останалите – частни църковни училища в САЩ. На децата са били разказани три различни типа истории – библейска, фантастична и реалистична, за да може да се установи до каква степен всяко от тях умее да идентифицира даден разказ, съдържащ свръхестествени или най-общо казано невъзможни елементи (говорещи животни и растения, приказни трансформации и прочее), като измислица.

На базата на този тест учените са заключили, че децата, които посещават църква или се учат в църковно училище, в много по-голяма степен са неспособни да идентифицират тези елементи от децата, посещаващи светски училища.

Отнасяйки на пръв поглед невъзможни религиозни ситуации и събития, постигнати чрез божествена намеса (като например превръщането на вода във вино, дело на Христос), към измислени разкази, религиозните деца в по-голяма степен се основават на религията, търсейки аргументи в подкрепа на своите погрешни класификации.

"Децата, възпитавани в религиозна вяра, са по-малко склонни да преценяват персонажите във фантастичните разкази като недействителни, и в резултат на това те откриха повече връзки с реалността, отколкото с невъзможното, в сравнение със светските деца", гласи становището на учените.

Отхвърляйки хипотезата, че децата се "раждат вярващи", авторите на доклада изразяват схващането, че "религиозните учения и особено възпитанието чрез притчи и разкази за сторени чудеса, развиват у децата по-генерична възприемчивост за невъзможното и недействителното, в резултат на което те са много по-склонни да приемат, че невъзможните неща (вълшебствата от приказките, чудесата от Библията), могат да се случат, въпреки очевидните причинно-следствени връзки".

По данни на агенцията за социални и обществени проучвания "Gallup", около 83% от американците се самоопределят като религиозни, а дори още по-голям е делът на тези (86%), които твърдят, че вярват в Бог. Повече от една четвърт от американците (28%) са убедени, че в Библията е записано словото Божие и то трябва да бъде възприемано буквално, докато други 47% смятат, че написаното в Библията е вдъхновяващ преразказ на Божието слово.