Синдромът на религиозната травма: как религията може да доведе до психични проблеми (2 част)

КЪМ ПЪРВА ЧАСТ ТУК >>>

По какъв начин синдромът на религиозната травма (СРТ) се различава от посттравматичното стресово разстройство?

СРТ е специфична група от симптоми и характеристики, които се свързват с болезнени религиозни преживявания, но не с всяка травма. От решаващо значение е да разберем състоянието и всеки тип самопомощ или лечение.

Друга разлика е социалният контекст, който го различава от останалите травми и форми на злоупотреба. Когато някой се възстановява от домашно насилие, например, останалите хора разбират и подкрепят нуждата от напускане и възстановяване. Те не го поставят като въпрос на интерпретация и не изпращат жертвата обратно за още. Но това е точно каквото се случва с много от бившите вярващи, които търсят консултация. Ако консултантът не разбере източника на симптомите, тя или той могат да изпратят клиента обратно за консултация от пастора или в друга църква.

Една от възстановените изразява своята фрустрация по следния начин:

Включете и родителите, които злоупотребяват физически и цитират "пожали пръчката и разглези детето" – толкова буквално, колкото можете да си представите и вече имате прецакана душа: студено, отхвърлено, травматизирано дете в тяло на възрастен. Аз съм просто пречупен дух в празна обвивка. Но почакайте ... Това не е достатъчно!? Съществуват също и очаквания от всички в обществото, че жертвите трябва да празнуват всичко това, заедно с виновниците всяка Коледа и Великден!!!

Също както при разстройства като аутизъм и булимия, даването на име на синдрома на религиозната травма има важно преимущество. Хората, които изпитват тези страдания, ще имат название за преживяванията си, което ще ги накара да се чувстват по-малко сами и виновни.

"Някои вече ми писаха, за да изразят облекчението си":

Наистина има име за това! Аз бях промит още от рождението си и изгубих 25 години от живота си, за да Му служа! Вече няколко години съм извън своята религия, но не мога да преодолея преследващия ме страх от ада и се чувствам абсолютно обречен. Сега съм социално непригоден, безработен и единственият начин да правя секс е да си плащам за него.

"Именуването на СРТ насърчава професионалисти да изучават въпроса по-дълбоко, да развиват лечение и да предлагат обучение. Надявам се дори да работим върху превенцията му." - казва още д-р Лайънъл

 Каква разлика може да бъде видяна между религия, която предизвиква травма и религия, която не го прави?

Религията причинява травма, когато тя е силно контролираща и пречи на хората да мислят сами за себе си, и да имат доверие на собствените си чувства. Групи, които изискват послушание и продуцират страх, а не любов и растеж. Чрез постоянното осъждане на себе си и останалите хората, членовете стават отчуждени от самите себе си, един от друг и от света. Религията в най-лошата си форма причинява разделение.

Обратно, групите, които свързват хората и проповядват самопознанието и личното израстване могат да бъдат счетени за здравословни. Подобни групи поставят висока оценка на това да уважаваш различните, а членовете да се чувстват силни като индивидуалности. Те предоставят социална подкрепа, място за събития и ритуали, обменят идеи, вдъхновения, имат възможност за подкрепа на социални каузи. Те насърчават духовните практики, които проповядват здравословна медитация и "златни принципи" като начин на живот.

Все повече и повече тези, които не изповядват религии, се питат как биха могли да създадат подобни духовни общества без намесата на свръхестественото. На сбора на атеистите в Лондон, който стартира тази година (2015) са получени над 200 запитвания от хора, които желаят да следват техния модел.

Възможно ли е някои хора използват термини като "възстановяване от религия" или "синдром на религиозната травма" просто като атеистични опити да патологизират религиозните вярвания.

"Професионалистите, които се занимават с психичното здраве имат достатъчно работа за вършене, за да се занимават с търсенето на нова патология. Никога не съм търсила "тематична ниша" и определено не съм търсила синдрома на религиозна травма. Първоначално написах доклад за конференцията на Американската психологическа асоциация и мислех, че с това се приключва. От тогава съм опитвала да се преориентирам към други неща, но работата по тази тема просто се разрасна. По мое мнение, като култура, ние просто започваме да осъзнаваме религиозната травма.

Все повече и повече хора напускат религията, както се вижда от социологическите проучвания, показващи, че "религиозно непринадлежащите" са се увеличили през последните пет години - от малко над 15% до малко под 20% от възрастното население на САЩ. Не е чудно, че интернет гъмжи от уебсайтове за бивши вярващи от всички религии, осигуряващи форуми, в които те да получават подкрепа един от друг. Огромната популация от хора "напускащи кошарата" включва подмножество изложено на риск от СРТ и все повече хора говорещи за това и търсещи помощ.

Например, има хиляди бивши мормони, поради което бях помолена да говоря за СРТ по време на конференцията на фондацията на бившите мормони. Съдействам за интернационална онлайн група за подкрепа, наречена Release and Reclaim, която има месечни конферентни разговори. Друга организация е Recovery from Religion (възстановяване от религията), която помага на хората да започнат самопомощна група за срещи.

Твърдението, че някой се опитва да патологизира авторитарна религия е като да кажеш, че някого патологизира хранителните разстройства като ги назовава. Преди назоваването им, те са били здравословни? Не, преди това те просто не са били забелязвани. Хората са страдали, мислейки си, че са сами в това, обвинявайки себе си.

Професионалистите не са имали съзнание или обучение по въпроса. Такава е ситуацията със синдрома на религиозната травма днес. Авторитарните религии са вече патологични, а напускането на група, която е оказвала висок контрол над теб може да е травматично. Хората вече страдат. Те имат нужда да бъдат признати и да им бъде помогнато."

Източник: rawstory.com