Синдромът на религиозната травма: как религията може да доведе до психични проблеми

"На 16 започнах битка с булимията, която продължи 4 години. Когато симптомите започнаха, аз се обърнах в отчаянието си към възрастните, които знаеха повече за това как да сложат край на едно срамно поведение – ръководителят на моето библейско учение и министъра на младежа, който ни посещаваше. "Ако поискаш каквото и да било с вяра" – ми отговориха те – "то ще стане." Знаех, че те цитират словото Божие. Молихме се заедно, а след това се прибрах вкъщи, уверена, че Бог е чул моите молитви.

Но моите ужасни натрапливости не си отидоха. До края на втората ми година в колежа, бях толкова отчаяна и депресирана, че направих опит за самоубийство. Проблемът не беше само булимията. Бях убедена по онова време, че съм напълно духовно провалена. Отделението по консултиране в колежа ми предложи истинска помощ (която по-късно ми оказаха). Но в ума ми по онова време, подобна помощ нямаше да оправи главния проблем: аз бях провал в очите на Бог. Трябваше да минат години преди да разбера, че невъзможността да преборя булимията чрез механизмите, предложени ми от библейското християнство, не е функция на моя духовен дефицит, а дефицит на евангелистката религия сама по себе си."

Д-р Марлен Лайънъл е консултант по човешко развитие в Сан Франциско. Тя също така е дъщеря на последователи мисионери на протестантско християнско движение. Тази комбинация е дала възможност за един необичаен фокус на работа. Последните 20 години тя се занимава с консултация на мъже и жени в процеса на възстановяване от различни форми на религиозен фундаментализъм. Тук влиза и Assemblies of God denomination (братство от над 140 църкви по света), в който дух тя самата е била възпитана. Лайънъл е автор на две книги, написани по време на нейната тайна практика в полето на психологията. През годините тя оказва помощ на клиенти, чийто религиозни травмиращи преживявания оказват изключителна вреда в техния живот. Някои от тях хора, чийто психологически симптоми не просто се задълбочават благодарение на религията, която изповядват, но също така са причинени от самата нея.

Какво представлява "синдромът на религиозната травма"?

Преди години д-р Уайънъл дава наименование на това, което тя нарича "синдром на религиозната травма" (СРТ) и започва да пише и говори по въпроса пред професионалната публика. Когато Британската асоциация по поведенческа и когнитивна психология публикуват серия от нейни статии по този въпрос, членовете на Асоциацията по християнско консултиране протестират, наричайки проблема - прекомерно внимание върху "тема на относителна ниша". Един коментарите звучи така: "Религията, съдбата или свещената книга не могат да бъдат оскърбени от хора, чиято интерпретация не може да направи нищо оскърбително."

Дали токсичната религия не е просто грешно тълкувание? Какво е религиозна травма? И защо д-р Лайънъл вярва, че религиозната травма заслужава да бъде отделна диагноза?

Нека видим какво точно е синдромът на религиозната травма, според самата д-р Лайънъл:

"синдром на религиозната травма" (СРТ) е група от симптоми и характеристики, които обикновено вървят заедно и са свързани с болезнени преживявания, причинени от религията. Те са резултат от две неща: задълбочаването в контролираща религия и вторичен сблъсък с напускането на религиозна група. Определението на СРТ дава възможност за именуване и описание на група от хора, които често могат да бъдат незабавно разпознати. Много хора са изненадани от идеята за СРТ поради това, че културата генерално залага на вярването, че религията е нещо добро и полезно за всеки. Точно както да разкажеш на децата си за дядо Коледа, а след това да ги оставиш сами да изяснят вярата си в него, хората не виждат вреда в това религията да бъде преподавана на децата.

Реално религиозните учения и практики понякога оказват сериозни вреди на нашето ментално здраве

Обществото е някак запознато със сексуалното и физическо насилие в религиозен контекст. Журналистката Джанет Хаймлих документира съществуването на религиозни групи, базирани на Библията, които подчертават патриархалната власт в семейната структура, ползвайки жестоки родителски методи за възпитание, които могат да бъдат деструктивни.

Проблемът тук не е просто физическата и сексуална злоупотреба. Емоционалната и ментална манипулация в авторитарните религиозни групи може да окаже вреда поради 1) токсични учения като това за вечното проклятие или първородния грях 2) религиозни практики или начин на мислене, такива като наказание, черно-бял начин на мислене, сексуална вина и 3) дистанциране, което възпира човек от получаване на информация и възможност да се развива нормално.

Ето и някои примери за СРТ, които д-р Марлен Лайънъл дава:

"Мога да ви дам много примери. – започва Лайънъл – Една от групата симптоми са страха и безпокойството. Хората, които биват индоктринирани във фундаменталисткото християнство още като малки деца, понякога имат спомени, в които са били ужасени от адски картини и такива за апокалипсис, още преди техните мозъци да могат да осъзнаят подобни идеи. Някои оцелели, които предпочитам да наричам "възстановени", имат ретроспекции, панически атаки или кошмари като възрастни, въпреки че интелектуално те вече не вярват в теологията. Един мой клиент, който през деня се справя добре в своя професионален живот, често страда от натрапливи страхове през нощта." - разказва тя.

Ето и неговата история:

Страхувах се, че ще отида в ада. Страхувах се, че съм направил нещо наистина лошо. Бях напълно извън контрол. Понякога се будя през нощта и започвам да крещя, блъскайки с ръце, опитвайки се да се отърва от това, което чувствам. Вървя около къщата, опитвайки се да помисля и да се успокоя по средата на нощта, опитвайки се да проведа разговор със себе си, но чувствайки единствено, че някак страха и безпокойствието превземат живота ми.

Или обърнете внимание на коментара на пациента по-долу, отправен към филм, който евангелистите използват, за да предупредят за ужаса, който чака неверниците.

Бях заведен да гледам филма "Крадец в нощта". Еха. Шокиран съм да разбера, че много други хора страдат от същите травми, с които съм живял след този филм. Няколко дни или седмици след като гледах филма, се прибрах вкъщи и мама я нямаше. Стоях там, крещейки в ужас. Тогава спрях да крещя и започнах да правя план: кои от моите съседи са християни, в чия къща да нахлуя, за да си набавя пари и храна. Бях на 12 години и се приготвях за армагедона съвсем сам.

В допълнение към безпокойството, СРТ може да включва депресия, затруднение в общуването и проблеми в социалното функциониране. Във фундаменталното християнство индивидът е считан за покварен и нуждаещ се от спасение. Основното послание е "ти си лош и грешен и заслужаваш да умреш" (грехът се наказва със смърт). Това послание стига до милиони деца, преподавано от организации като Детското евангелистко братство и има групи, които се противопоставят на влизането им в публичните училища. "Имала съм клиенти, които си спомнят смущението, което са изпитали при картината на окървавения Иисус, който плаща цената за техните грехове. Десетилетия по-късно те стоят пред мен, разказвайки, че не могат да открият никакво чувство за собствена стойност."

Ето и един пример:

След 27 години опити да живея перфектен живот, аз се провалих ... срамувах се от себе си през цялото време. Умът ми се бореше със себе си без никакво успокоение ... винаги съм вярвал във всичко, което ми е казвано, но мислех, че самият аз не съм одобрен от Бог. Мислех, че аз също ще умра в армагедона.
Прекарах буквално години наранявайки себе си, порязвайки и изгаряйки ръцете си, взимайки свръхдози и подлагайки себе си на глад, наказвайки себе така, че да не се налага Бог да ме наказва. Отне ми години да почувствам, че заслужавам нещо добро.

Новоизроденото християнство и разпаленият католицизъм казват на хората, че те са слаби и зависими, чрез фрази като "не се осланяй на своя разум" или "довери се и се подчинявай". Тези, които са приели тези послания могат да страдат от приучена безпомощност. "Ще ви дам пример от клиент, който имаше изключително малка способност за вземане на решения, след като е живял през цялото време посветен в идеята за "Божията воля". Думите тук не предоставят достатъчно информация за дълбочината на неговото отчаяние."

Като цяло имам огромен проблем във взимането на решения. Сякаш не мога, да се събудя сутрин, нали разбирате, "Какво ще правя днес? Сякаш не знам дори откъде да започна. Разбирате ли, всичко, което съм си мислела, че мога да правя си отидоха и не съм сигурна, че въобще трябва да опитвам да правя кариера; по същество се грижа за своето 4-годишно дете по цял ден.

Подчинението - основа на авторитарните религиозни групи

Авторитарните религиозни групи са субкултури, към които, за да принадлежите, се изисква подчинение. По този начин, ако посмеете да напуснете религията, рискувате да загубите цялата си система за подкрепа.

Изгубих всичките си приятели. Изгубих близките си отношения със семейството. Сега губя и страната си. Изгубих толкова много заради тази зловредна религия и съм ядосана и тъжна с цялото си същество ... опитах се с всички сили да спечеля нови приятелства, но се провалих ужасно ... много съм самотна.

Напускането на религията, след като си бил напълно потопен в нея, може да причини пълен катаклизъм на човешката конструкция за реалност, включително за собствената личност, за останалите, за живота и за бъдещето. Хората, незапознати с подобна ситуация, включително терапевтите, изпитват затруднение с оценката на терора, до който това може да доведе.

Моята форма на религия беше толкова силно внедрена и закотвена дълбоко в сърцето ми. Трудно е да опиша колко пълно моята религия информираше, изпълваше и оказваше влияние на цялата ми визия за света. Моите първи стъпки извън фундаментализма бяха дълбоко плашещи и имах чести мисли за мисли за самоубийство. Сега това е зад гърба ми, но все още не съм намерила съвсем "своето място във Вселената".

Дори за човек, който не е бил толкова утвърден религиозно, напускането на религията може да бъде стресиращо и да доведе със себе си значителна промяна.

Много хора изглежда лесно се отказват от своята религия, без да поглеждат назад. Какво различното в подобни ситуации?

Религиозните групи могат да бъдат изключително контролиращи, проповядвайки страх от света и поддържайки членовете си дистанцирани и зле подготвени да функционират в обществото имат затруднение да напуснат религията лесно. Затруднението е по-голямо, когато човек е роден и отгледан в религия, отколкото ако се е обърнал към нея като възрастен. Това е така, защото те нямат референтна рамка – нямат друга "собствена личност" или начин на "съществуване в света".

Общият тип личност е човек, който е дълбоко емоционален и вежлив, и има тенденция да се хвърля с цялото си сърце в начинанията. "Истинските вярващи", които след това губят вярата си, чувстват повече гняв, депресия и мъка, от тези, които просто ходят на църква в неделя.

А не са ли това просто хора, които могат да бъдат депресирани, разтревожени и обсесивни, така или иначе?

"Никак даже. Ако моите наблюдения са правилни – обяснява д-р Лайнъл – това са хора, които са ангажирани и грижовни. Те се придържат към религията по-дълго от онези, които просто "си тръгват", защото са се опитали, но са имали съмнения.
Понякога това е от страх, но често това е от преданост. Това са хора, за които етиката, почтеността и състраданието са от изключително значение. Откривам, че когато са по-добре и възстановят живота си, те са изключително креативни и енергични относно нови неща."

По какъв начин синдромът на религиозната травма (СРТ) се различава от посттравматичното стресово разстройство?

СРТ е специфична група от симптоми и характеристики, които се свързват с болезнени религиозни преживявания, но не с всяка травма. От решаващо значение е да разберем състоянието и всеки тип самопомощ или лечение.

Друга разлика е социалният контекст, който го различава от останалите травми и форми на злоупотреба. Когато някой се възстановява от домашно насилие, например, останалите хора разбират и подкрепят нуждата от напускане и възстановяване. Те не го поставят като въпрос на интерпретация и не изпращат жертвата обратно за още. Но това е точно каквото се случва с много от бившите вярващи, които търсят консултация. Ако консултантът не разбере източника на симптомите, тя или той могат да изпратят клиента обратно за консултация от пастора или в друга църква.

Една от възстановените изразява своята фрустрация по следния начин:

Включете и родителите, които злоупотребяват физически и цитират "пожали пръчката и разглези детето" – толкова буквално, колкото можете да си представите и вече имате прецакана душа: студено, отхвърлено, травматизирано дете в тяло на възрастен. Аз съм просто пречупен дух в празна обвивка. Но почакайте ... Това не е достатъчно!? Съществуват също и очаквания от всички в обществото, че жертвите трябва да празнуват всичко това, заедно с виновниците всяка Коледа и Великден!!!

Също както при разстройства като аутизъм и булимия, даването на име на синдрома на религиозната травма има важно преимущество. Хората, които изпитват тези страдания, ще имат название за преживяванията си, което ще ги накара да се чувстват по-малко сами и виновни.

"Някои вече ми писаха, за да изразят облекчението си":

Наистина има име за това! Аз бях промит още от рождението си и изгубих 25 години от живота си, за да Му служа! Вече няколко години съм извън своята религия, но не мога да преодолея преследващия ме страх от ада и се чувствам абсолютно обречен. Сега съм социално непригоден, безработен и единственият начин да правя секс е да си плащам за него.

"Именуването на СРТ насърчава професионалисти да изучават въпроса по-дълбоко, да развиват лечение и да предлагат обучение. Надявам се дори да работим върху превенцията му." - казва още д-р Лайънъл

Каква разлика може да бъде видяна между религия, която предизвиква травма и религия, която не го прави?

Религията причинява травма, когато тя е силно контролираща и пречи на хората да мислят сами за себе си, и да имат доверие на собствените си чувства. Групи, които изискват послушание и продуцират страх, а не любов и растеж. Чрез постоянното осъждане на себе си и останалите хората, членовете стават отчуждени от самите себе си, един от друг и от света. Религията в най-лошата си форма причинява разделение.

Обратно, групите, които свързват хората и проповядват самопознанието и личното израстване могат да бъдат счетени за здравословни. Подобни групи поставят висока оценка на това да уважаваш различните, а членовете да се чувстват силни като индивидуалности. Те предоставят социална подкрепа, място за събития и ритуали, обменят идеи, вдъхновения, имат възможност за подкрепа на социални каузи. Те насърчават духовните практики, които проповядват здравословна медитация и "златни принципи" като начин на живот.

Все повече и повече тези, които не изповядват религии, се питат как биха могли да създадат подобни духовни общества без намесата на свръхестественото. На сбора на атеистите в Лондон, който стартира тази година (2015) са получени над 200 запитвания от хора, които желаят да следват техния модел.

Възможно ли е някои хора използват термини като "възстановяване от религия" или "синдром на религиозната травма" просто като атеистични опити да патологизират религиозните вярвания.

"Професионалистите, които се занимават с психичното здраве имат достатъчно работа за вършене, за да се занимават с търсенето на нова патология. Никога не съм търсила "тематична ниша" и определено не съм търсила синдрома на религиозна травма. Първоначално написах доклад за конференцията на Американската психологическа асоциация и мислех, че с това се приключва. От тогава съм опитвала да се преориентирам към други неща, но работата по тази тема просто се разрасна. По мое мнение, като култура, ние просто започваме да осъзнаваме религиозната травма.

Все повече и повече хора напускат религията, както се вижда от социологическите проучвания, показващи, че "религиозно непринадлежащите" са се увеличили през последните пет години - от малко над 15% до малко под 20% от възрастното население на САЩ. Не е чудно, че интернет гъмжи от уебсайтове за бивши вярващи от всички религии, осигуряващи форуми, в които те да получават подкрепа един от друг. Огромната популация от хора "напускащи кошарата" включва подмножество изложено на риск от СРТ и все повече хора говорещи за това и търсещи помощ.

Например, има хиляди бивши мормони, поради което бях помолена да говоря за СРТ по време на конференцията на фондацията на бившите мормони. Съдействам за интернационална онлайн група за подкрепа, наречена Release and Reclaim, която има месечни конферентни разговори. Друга организация е Recovery from Religion (възстановяване от религията), която помага на хората да започнат самопомощна група за срещи.

Твърдението, че някой се опитва да патологизира авторитарна религия е като да кажеш, че някого патологизира хранителните разстройства като ги назовава. Преди назоваването им, те са били здравословни? Не, преди това те просто не са били забелязвани. Хората са страдали, мислейки си, че са сами в това, обвинявайки себе си.

Професионалистите не са имали съзнание или обучение по въпроса. Такава е ситуацията със синдрома на религиозната травма днес. Авторитарните религии са вече патологични, а напускането на група, която е оказвала висок контрол над теб може да е травматично. Хората вече страдат. Те имат нужда да бъдат признати и да им бъде помогнато.