Вижте колко странно се държат водата и огънят в космоса

от 05 юли 2016г., обновено на 27 юли 2017г.

Широко разпространено е схващането, че в космоса не съществува гравитация, която да влияе върху предметите и хората. Но в действителност това не е цялата истина.

Във всяко място в космоса съществува поне минимално количество гравитация – ето защо луната остава в постоянна орбита около Земята.

Тогава сигурно се питате защо на видеоматериалите, изпращани от Международната космическа станция (МКС) астронавтите се носят в пространството, все едно са безтегловни.

Отговорът е нещо, наречено микрогравитация.

Предметите на МКС се намират в състояние на микрогравитация – нещо като продължително свободно падане със скорост 28 000 км в час. Но вместо те да падат към Земята, те "падат" около

Земята, следвайки извивките на орбитата?

В микрогравитация се случват странни неща: цветята имат различен аромат, мъхът расте под формата на спирали, а пламъкът на свещите е сферичен. Обикновени неща като водата и огънят се държат меко казано странно /поне за нас, земляните, които никога не са стъпвали в открития космос/. Вижте как:

В микрогравитация водата не се носи свободно, нито тече, а формира големи "капки".

Поради тази причина не бихте могли да изстискате току що изпраните си дрехи. Водата оформя нещо като желатинов калъп, който обвива мокрия плат.

Капките вода орбитират по странен начин около заредени повърхности /като този метален шиш за плетене/, подобно на малки планети, които обикалят около звезда със странна форма.

Астронавтите дори могат да играят нещо като пинг-понг с водно топче.

Когато варите вода на Земята, хиляди малки балончета водна пара се отправят към повърхността на съда. В космоса в съда се образува един огромен балон, който прилича и "тупти" като човешко сърце.

Вместо да се издига нагоре, пламъкът се разпространява във всички посоки, образувайки сфера.

На Земята малките разлики във въздушното налягане карат пламъка да се издига към по-разредения въздух. Но не и в космоса.

Там пламъкът е подложен на едно и също налягане от всички страни, което го кара да се разпространява във всички посоки, оформяйки кълбо.

При условия на ниски нива на кислород във въздуха, на Земята пламъкът угасва. Но в космоса пламъците се адаптират, разделяйки се на по-малки пламъчета, разпространяващи се зигзаговидно спрямо дадена повърхност.