Животът на Земята може би е започнал след сблъсък с друга планета преди 4.4 милиарда години

Животът на Земята може би е резултат от гигантски сблъсък между Земята и друга планета преди 4.4 милиарда години, твърди ново проучване.

Учените смятат, че подобна планетарна катастрофа би могла да обясни как въглеродът, който е необходим за основаните на него форми на живот като нас, се е появил в мантията и повърхността на планетата, което решава една отдавнашна еволюционна загадка.

Когато Земята била много млада, тя била и изключително гореща, заради мащабната вулканичната дейност, която превръщала планетата в огромна разтопена маса.

Един от проблемите с обясняването на това как е възникнал животът на Земята тогава, е, че всичкият карбон през това адско детство на нашата планета, би трябвало да е бил сварен и изпарен в подобна гореща среда.

Но геолозите от Университета Райс днес предлагат нова теория как въглеродът, а следователно ние и вие, сме се появили на планетата.

Сблъсък с планета, подобна на Меркурий, след охлаждането на Земята, би могъл да достави необходимия за бъдещия живот на планетата въглерод – Земята погълнала запасите от въглерод на мистериозната планета.
Подобна хипотеза не просто обяснява как се е появил въглеродът в земната повърхност след вулканичното й начало, но също така как елементът не се е разтопил в земното ядро, където животът не би могъл да се развие.

"Предизвикателството се крие в това да обясним произхода на летливи елементи като въглерода, които са останали извън ядрото в мантията на нашата планета," казва геологът Раждееп Дасгупта.

"Твърдението, че така необходимият за живота на Земята въглерод е дошъл от космоса, не е ново. Според много стари теории някои от химичните елементи, които днес съществуват на планетата, произхождат от друго място във вселената, и вероятно са били доставени при сблъсъците с метеорити."

"Според една популярна идея, летливи елементи като въглерода, сярата, азота и водорода, са били доставени след като земното ядро завършило оформянето си," обяснява геохимикът Юан Ли.

"Всеки от тези елементи е паднал на Земята с метеоритите и кометите преди повече от 100 милиона години, след формирането на Слънчевата система, когато вече можели да избегнат силната топлина на океана от магма, който покривал Земята преди това."

Но хипотезата има и някои слаби места – тя не може да обясни как случайни и изолирани сблъсъци с метеорити биха могли да създадат подобно разпространение на най-различни елементи като въглерода в мантията на Земята, която представлява 2/3 от масата на планетата.

"Проблемът с тази идея е, че макар и да може да обясни изобилието на много от тези елементи, не са известни метеорити, които могат да произведат подобно съотношение на летливи елементи в силикатната част на нашата планета."

"Един от възможните сценарии, които обясняват съотношението на въглерода и сярата и изобилието на въглерода, е че зародишна планета подобна на Меркурий, която вече е образувала ядрото си, богато на силикати, се е сблъскала със Земята и е била погълната от нея," казва Дасгупта.

"Тъй като е представлявала огромно тяло, динамиката вероятно е действала по начин, по който ядрото на тази планета е отишло директно в ядрото на нашата планета и богатата на въглерод мантия, се е смесила със земната мантия."

Но до доказването на тази хипотеза, ще изминат още много години и вероятността някога да бъдем напълно сигурни как се е появил животът на Земята, е твърде нищожна.

снимка: sciencealert.com

по статията работи: Величка Мартинова