7 мита за Слънчевата система – разбити

Земята е кръгла, Меркурий е най-горещата планета, а слънцето е жълто. Изглежда сякаш тези факти са прости и неоспорими дори за онези, които си нямат ни най-малка представа от астрономия. Но всъщност това са само едни от митовете за космоса, в които нямаме никакво основание да вярваме.

Земята идеално сферична ли е?

Това е едновременно вярно и грешно. Формата на нашата планета постоянно се променя заради непрестанното движение на континенталните плочи. Разбира се скоростта, с която се движат, е неимоверно малка – средно с 5 см на година. Но това все пак оказва влияние върху нашата планета и нейната форма, която между другото е далеч от определението за перфектна сфера.

Въпреки това трябва да се отбележи, че снимката по-долу, която уж показва истинската форма на Земята, всъщност е модел на нейната гравитация. Създадена е въз основа на информацията, получена от сателитите в орбита около земята, и не представя истинската форма на нашата планета. С тази графика се демонстрират различията в силата на гравитационното поле на Земята в различните точки около нея.

Луната има ли тъмна страна?

Представата, че слънчевите лъчи огряват само едната страна на Луната, оставяйки другата в постоянен мрак, е доста разпространена. Този мит произхожда от факта, че нашият естествен спътник винаги е разположен с едната си страна към Земята, докато наблюдението на другата е невъзможно от земята.

Но всъщност Слънцето огрява и затопля както видимата, така и невидимата страна на Луната. Истината е, че периодът, за който Луната се завърта около оста си съвпада с времето, което й необходимо да обиколи Земята и поради тази причина ние виждаме само едната й страна.

Температурата на Меркурий по-висока ли е от останалите планети?

Всичко изглежда твърде логично тук. Меркурий е най-близката до слънцето планета, поради което температурата на повърхността й е по-висока от останалите планети. Въпреки това се оказва, че най-горещата планета в Слънчевата система всъщност е Венера, нищо че е с 50 милиона километра по-далеч от Слънцето от своята съседка. Средната дневна температура на Меркурий е около 350°C, докато на Венера достига 480°C.

Причината за това е атмосферата на Венера. Меркурий практически няма атмосфера, докато тази на Венера е много плътна и е изградена почти изцяло от въглероден диоксид. Това създава много силен парников ефект, което задържа цялата слънчева топлина и прави Венера изключително жежка.

Слънцето наистина ли е една голяма огнена топка?

Всеки знае, че температурата на повърхността на Слънцето е невъобразимо висока: повече от 5 700°C. Поради тази причина е логично да предположим, че то представлява една огромна клада. Въпреки това, сравнението не е много удачно. Това, което ние смятаме за огън, всъщност е енергия под формата на топлина и светлина, създадена от термоядрените реакции, които протичат в ядрото на звездата.

Термоядрената реакция включва промяната на някои елементи в други и е придружена с отделяне на топлинна и светлинна енергия. Тази енергия преминава през всички слоеве на Слънцето, за да достигне повърхността му /фотосферата/, което ни кара да смятаме, че то гори.

Слънцето наистина ли е жълто?

Всеки, който знае поне малко за астрономията, ще ви заяви с голяма доза увереност, че Слънцето принадлежи към категория звезди, познати като жълти джуджета. Поради тази причина е логично да предположим, че е жълто на цвят. Но както всички други жълти джуджета, Слънцето всъщност е напълно бяло.

Тогава защо в човешките очи то изглежда жълто? Причината е в земната атмосфера. Както е известно, светлината, която е с дълга дължина на вълната, в жълтата и червената част от спектъра, преминава през атмосферата най-добре от всички останали видове. Светлината с по къса дължина на вълната, в зеления и виолетовия спектър /каквато излъчва предимно Слънцето/ се разсейва до голяма степен от атмосферата. Това кара Слънцето да изглежда жълто. Ако можехте да напуснете атмосферата, Слънцето щеше да приеме "истинския" си цвят.

Човешко същество ще експлодира ли в космоса без скафандър?

Това противоречиво схващане, разбира се, е по вина на най-различни холивудски филми, които са предали погрешно какво би се случило ако човек се окаже извън космическия кораб.

Всъщност нашата кожа е достатъчно разтеглива, за да запази на мястото им всички вътрешни органи. Стените на кръвоносните съдове също биха предотвратили завирането на кръвта, благодарение на тяхната еластичност.

Нещо повече, при липсата на външно налягане в космическото пространство, температурата, при която кръвта завира, се покачва на 46°C, което е значително по-високо от температурата на човешкото тяло.

Във вакуум започва да ври водата в клетките на нашата кожа. В резултат на това човешкото тяло ще увеличи размера си, но определено няма да експлодира.

Главната причина, поради която човек би умрял в откритото космическо пространство, е липсата на кислород. Само 15 секунди след излизането в космоса без скафандър, човек би загубил съзнание, а ще умре до 2 минути.

Земята по-далеч ли е от Слънцето през зимата, отколкото през лятото?

Ето още един мит, който по принцип звучи логично. Ако зимата е по-студена от лятото, тогава това би означавало, че Земята е по-далеч от източника си на топлина, нали? В действителност е точно обратното: през студената част от годината нашата планета всъщност е 5 милиона км по-близо до слънцето отколкото през лятото. Как е възможно това?

Става въпрос за факта, че освен около слънцето, Земята също така се върти около оста си, поради което се сменят денят и нощта. Оста на планетата, която пресича Северния и Южния полюс, не е перпендикулярна на орбитата й и слънчевите лъчи, които падат върху нея. Поради тази причина през половината от годината по-голяма част от слънчевата топлина попада върху Южното полукълбо, докато през другата половина тя пада в северното, което причинява и смяната на сезоните.

Както е добре известно, лятото в Южното полукълбо е по-топло отколкото в Северното. Това е така, защото Земята е по-близо до Слънцето през януари – когато в Южното полукълбо е лято.

източник: brightside.me