11 изобретатели, убити от собствените си творения

Има нещо проникновено в хората, които ни карат да поемаме рискове и да опитваме нови неща, които могат да променят света. В хода на технологичното развитие хиляди изобретатели и техните изобретения престъпват границата между възможното и невъзможното, тласвайки човечеството напред. Представяме ви 11 от тях, чиято гениалност, за съжаление, отнема живота им.

Силвестър Ропър – парен велосипед

Силвестър Ропър, роден във Франчестаун, САЩ, е пионер в областта на моторните превозни средства. Именно той е човекът, който създава парния велосипед Roper – често смятан за един от първите мотоциклети в света. За огромно съжаление, през 1896 г. намира смъртта си в катастрофа, докато кара задвижваното от пара сухопътно превозно средство със значителните за онова време 40 мили в час. Аутопсията показва, че причината за смъртта му е сърдечен удар, но не е известно дали той предизвиква катастрофата или инцидентът причинява сърдечния арест.

Хорас Лоусън Хънли – подводница с ръчно задвижване

Хорас Лоусън Хънли, морски инженер по време на Гражданската война в Америка, изобретява различни форми на ръчно задвижвани подводници, които да използва срещу войските на Съюза. За съжаление, по време на рутинно учение през 1863 г. една от подводниците поема твърде много вода и потъва, убивайки всички мъже вътре, включително Хънли. Плавателният съд, наречен на името на своя изобретател, в крайна сметка става първата подводница в историята на военноморския флот, която потапя вражески кораб.

Хенри Уинстанли – морски фар

Хенри Уинстанли – английски художник и инженер – отдава голяма част от живота си на различни изобретения, уверявайки се, че винаги е заобиколен от механизми, които сам проектира и конструира. Морският фар Едистоун не е изключение. След като става търговец и губи два кораба на скалите Едостоун, през 1696 г. Хенри Уинстанли построява фар с пищни декорации и стъклена стая с фенери. Смъртта му обаче е доказателство, че трябва да се мисли, преди да се говори – през 1703 г., след като Хенри заявява, че желае да стане свидетел на най-голямата буря, фарът е отнесен от огромните вълни, убивайки архитекта и петима други мъже.

Макс Валие – ракетен автомобил

Автомобилните изобретения определено са в челните редици на смъртните случаи вследствие на злополуки, отнемайки живота на Фред Дюсенберг, Хенри Смолински, Франсис Едгар Стенли и Валериан Абаковски. Макс Валие е първият, който създава успешен ракетен автомобил, работещ с течно задвижване, който достига до 400 км в час. Валие обаче смята, че може да подобри тази скорост и решава да добави алкохол като възпламенител. Това довежда до взрив, който унищожава цялата му работилница и убива самия него. Днес той е запомнен като една от брилянтните личности, подпомогнали осъществяването на космическите полети.

>>> Пет малко известни жени учени, чиито открития променят света

Жан-Франсоа Пилатр де Розие – въздушен балон

Считан за един от пионерите на авиацията, Жан-Франсоа Пилатр дьо Розие е забележителен френски учител по физика и химия. Той е може би най-известен като човека, извършил първия свободен пилотиран полет с балон, заедно с Маркиз д’Арланд. За съжаление, амбицията му надделява и той се разбива, докато се опитва да прелети с балона си през Ламанша през 1785 г. Инцидентът е описан като един от първите смъртни случаи вследствие на въздушна катастрофа.

Уилям Бълок – печатарска машина

Докато Ричард Марч Хоу изобретява ротационната печатарска преса през 1843 г., Уилям Бълок прави многобройни допълнения към нея, включително автоматичното подаване на хартия. Неговите подобрения обаче са причина за смъртта му. В процеса на работа Бълок се опитва да ритне ремъка на ролката и кракът му бива счупен от задвижващия механизъм. Бързо развива гангрена и се налага извършването на ампутация. По време на операцията на 12 април 1867 г. Уилям Бълок умира от усложнения.

Томас Миджли младши – система с макари

Томас Миджли младши е известен американски химик и машинен инженер, останал в историята с участието си в добавянето на съединение, известно като тетраетилолово, към бензина. В края на успешната си кариера Миджли младши е диагностициран с полиомиелит – заболяване, което го приковава към леглото. Като решение на проблемите си той измисля сложна система от макари, която да помага на хората да го вдигат. Това гениално изобретение обаче е причина за смъртта му – през 1940 г. Томас Миджли младши умира вследствие на задушаване от струните, задвижващи системата.

Франц Райхелт – парашутен костюм

Франц Райхелт е пионер в авиационната безопасност. След множество неуспешни тестове от апартамента си с помощта на манекен, Райхелт убеждава пазачите на Айфеловата кула да му позволят да демонстрира способностите на своето творение. На 4 февруари 1912 г. Франц събира журналисти, за да може невероятният му скок да бъде увековечен и популяризиран. Той скача от първата платформа и не е трудно човек да се досети какво се случва – гравитацията просто си свършва работата.

Валериан Абаковски – аеровагон

Валериан Абаковски създава аерокара, познат още като аеровагон, който представлява парен вагон, задвижван с витло, който се движи изключително бързо през обширните сибирски земи. На 24 юли 1921 г. 25-годишният Абаковски управлява композиция от 22 големи вагона от Тула към Москва, когато навлиза в завой с над 130 км в час. Аерокарът полита във въздуха и убива шест души, включително и изобретателя си.

Хенри Смолински – летяща кола

Хенри Смолински или Ханк, както го наричат колегите, смята, че летящите коли са не просто футуристичен лукс, а необходимост, поради което снема задното касетъчно крило на самолет „Чесна 337“ и го поставя на върха на форд (модел Пинто). Колата наистина полита. На 11 септември 1973 г. Ханк и приятелят му Харолд Блейк решават да изпробват летящата кола, но, за съжаление, на около 90 м височина едно от крилата се счупва и малката количка ги понася към ужасяваща огнена смърт.

Томас Андрюс – Титаник

Томас Андрюс, ирландски бизнесмен и корабостроител, отговаря за построяването на океанския лайнер „Титаник“. През 1912 г. луксозният кораб тръгва за своето първо и последно плаване, приключило едва няколко дни по-късно, когато се врязва в айсберг и потъва в Атлантическия океан, повличайки със себе си хиляди пасажери, включително и Томас Андрюс. Докладите сочат, че Андрюс е искал 46 спасителни лодки вместо 20-те, които са били на борда, както и водонепроницаеми прегради, но висшестоящите пренебрегват препоръките му. За съжаление, това се оказва съдбоносна грешка, превърнала Титаник в легенда.