Пет малко известни жени учени, чиито открития променят света

Мария Кюри често е първото и може би единственото име, което идва наум на повечето хора, помолени да изброят няколко жени учени. За съжаление, това се дължи от части на факта, че имената и постиженията на жените, чиито открития променят света, не се споменават в съвременните учебници. Това е тъжно, имайки предвид, че повече от век жените достигат големи научни висоти, въпреки многото бариери, пред които са изправени поради пола си.

Представяме ви пет жени, чиито невероятни открития и принос към науката трябва да бъдат толкова известни и уважавани, колкото тези на Мария Кюри.

Розалинд Франклин (1920-1958) – кристалография

Розалинд Франклин, чийто принос за науката е признат след смъртта й, е отговорна за голяма част от рентгеновите кристалографски изследвания, които са от решаващо значение за откриването на известната двойна спирална структура на ДНК.

За съжаление, тя работи в среда, която далеч не е приобщава за жените. Пример за отношението на нейните колеги учени към нея е книгата на Джеймс Уотсън „Двойната спирала“, в която той през цялото време я нарича „Роза“ – прякор, който тя, както е известно на всички, не харесва.

Розалинд Франклин, която умира едва на 37 години от рак на яйчниците, дори не е спомената в речта на Франсис Крик, Джеймс Уотсън и Морис Уилкинс, които са удостоени с Нобелова награда за физиология или медицина през 1962 г. за откритията им върху молекулярната структура на нуклеиновите киселини и тяхното значение за предаването на генетичната информация в живите системи.

Лизе Майтнер (1878-1969) – ядрена физика

Лизе Майтнер е австрийски физик и втората жена, която получава докторска степен по физика във Виенския университет през 1906 г. Двадесет години по-късно тя става и първата жена в Германия, която заема длъжността редовен професор по физика. Анексирането на Австрия от нацистка Германия през 1938 г. обаче принуждава Майтнер да избяга поради еврейския си произход.

През 1939 г. Лизе Майтнер и Ото Хан откриват ядреното делене, но Нобеловата награда за химия през 1944 г. е присъдена само на Хан, който омаловажа участието й. Пренебрегването на приноса й е описано по-късно в списанието Physics Today като „рядък случай, в който личното отрицателно мнение очевидно е довело до изключването на заслужил учен“.

>>> 20 малко известни жени, променили света

Мери Анинг (1799-1847) – палеонтология

Мери Анинг е самообучаващ се палеонтолог от бедно семейство, живеещо в Лайм Режис в Югозападна Англия. Нейните открития на първия пълен скелет на ихтиозавър през 1811 г. и пълен скелет на плезиозавър през 1823 г. я утвърждават като експерт по вкаменелости и геология, което изиграва ключова роля в установяването на нова научна дисциплина.

Опитът и знанията на Мери Анинг я правят известна сред образованите мъже, въпреки че като жена тя няма право да се присъедини към Геоложкото общество на Лондон. Независимо от това, към момента на смъртта си (рак на гърдата), Анинг вече е висока уважавана от учените и широката общественост за работата си.

Гертруд Елион (1918-1999) – фармакология

Гертруд Елион завършва химия в Колежа „Хънтър“ в Ню Йорк през 1937 г. Невъзможността обаче да придобие следдипломна степен поради Голямата депресия, я принуждава да работи известно време като лаборант (за 20 щатски долара на седмица) и учител, докато не получава асистентска позиция в компанията Burroughs-Wellcome.

В организацията за медицински изследвания Гертруд Елион разработва Purinethol (първото лечение за левкемия), лекарството против малария Pyrimethamine и ацикловир – медикамент за вирусен херпес, който се предлага и днес. На по-късен етап ръководи и адаптирането на азидотимидин – първото антиретровирусно лекарство, използвано за лечение на СПИН.

Като признание за постиженията й, Елион получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1988 г., въпреки че не придобива докторска степен.

Джоселин Бел Бърнел (1943-) – астрофизика

Джоселин Бел конструира и работи с радиотелескоп по време на дипломирането си в Кеймбриджкия университет, където придобива докторска степен по астрофизика. По време на обучението и работата си във висшето учебно заведение тя открива повтарящ се радиосигнал, който, въпреки че първоначално е отхвърлен от колегите й, Бел проследява до въртяща се неутронна звезда, наречена по-късно пулсар.

За откритието на Джоселин, описано като „най-голямото астрономическо откритие на XX век“, ръководителят й и негов колега са удостоени с Нобелова награда за физика през 1974 г. Бел е напълно пропусната като съоткривател, за възмущение на много видни астрономи по това време. Въпреки това Джоселин получава много последващи награди и отличия – става президент на Кралското астрономическо общество и първата жена президент на Института по физика. Също така през 2007 г. е назначена за дама-командир на Ордена на Британската империя.