20 малко известни жени, променили света

Несъмнено жените, оставили отпечатък в историята, са много, като някои от тях са известни на широката общественост, включително Клеопатра, Жана д'Арк, Мария Кюри, Майка Тереза, Индира Ганди. Но има и много имена, които са потънали в забрава, чиито постижения са променили света.

Теодора, императрица на Византия (497-548)

Теодора се издига от актриса до императрица на Източната Римска империя чрез сключване на брак с император Юстиниан I. В резултат на силното си влияние върху съпруга си, тя поема политическите дела на империята и изгражда връзки с други чуждестранни владетели.

Вероятно вдъхновена от собственото си възпитание, Теодора е един от първите владетели в историята, които признават правата на жените, променяйки законите за развода и собствеността. Също така по време на управлението си тя изгражда манастири за бивши проститутки, въвежда по-сурови наказания за изнасилвания и забранява трафика на млади момичета.

Емили дьо Шатле (1706-1749)

Френският философ, автор и удивителен математик Емили дьо Шатле, чиято основна цел в живота, по нейни думи, е да се забавлява, открива също толкова голямо удоволствие в науката. Тя прави много, за да убеди скептично настроените европейци, че теорията на Исак Нютон за гравитацията е правилна, публикувайки преводи и коментари на Нютоновата физика.

През целия си живот изучава математика и физика и отказва да позволи на пола да попречи на амбициите й, поради което неведнъж се преоблича като мъж, за да присъства на научни събития, които по това време са разрешени единствено за мъжете.

Мери Уолстънкрафт (1759-1797)

Родената в Лондон Мери Уолстънкрафт е известна с творбата си „Защита на правата на жените“, смятана за един от основополагащите текстове на съвременния феминизъм. В книгата се твърди, че жените по същество не са по-долни от мъжете, но изглеждат така, тъй като не им е позволено образование.

Въпреки критиките относно начина й на живот – тя поставя под съмнение всичко за конвенционалната женственост и защитава равенството на всяка крачка – Мери е цитирана като вдъхновение от множество бъдещи феминистки, сред които Джейн Остин и Кейтлин Моран.

Сакагавея (1788-1812)

Сакагавея, член на племето Шошони Лемхи, пропътува хиляди мили с експедицията на Meriwether Lewis & William Clark Corps of Discovery – от Северна Дакота до Тихия океан – работейки като водач и преводач и помагайки за изграждането на безценни връзки с индианците. 16-годишното момиче носи новородения си син на гърба си през цялото време.

Националната американска асоциация за избирателно право на жените я приема като символ на ценността и независимостта на жените, издигайки няколко статуи и плочи в нейна памет.

Мери Анинг (1799-1847)

Мери Анинг е колекционер от работническа класа, превърнала се в палеонтолог и водещ световен експерт по праисторически вкаменелости във Великобритания.

Тя намира първите си вкаменелости, докато разхожда кучето си Трей по скалите на Блу Лиас близо до дома си. По време на кариерата си Мери открива различни скелети на динозаври и вкаменелости от риби. Въпреки всичко, което прави за науката, тя няма право да се присъедини към Географското общество на Лондон, поради което не получава пълно признание за постиженията си.

Мери Сикол (1805-1881)

Когато избухва Кримската война (1853-1856), Мери Сикол, която е с ямайско-шотландски произход, е една от двете изключителни медицински сестри, които се грижат за ранените. При полагането на грижи за падналите войни на бойното поле тя черпи от знанията си за карибските билкови лекарства.

В началото на войната, когато предлага услугите си на Военното министерство, Мери е отхвърлена поради расата й. Това решение я подтиква да финансира сама пътуването си до Крим и да създаде „Британски хотел“, където да бъдат лекувани ветерани.

Мери Сикол е наградена посмъртно с Ямайския орден за заслуги през 1991 г., а през 2004 г. е избрана за една от най-великите чернокожи британки в историята.

Ада Лъвлейс (1815-1852)

Ада Лъвлейс, единственото законно дете на поета лорд Байрон, е математичка и писателка. Тя е известна главно с работата си върху ранния механичен компютър. Нейните бележки за двигателя въвеждат много компютърни концепции и включват това, което е признато за първия алгоритъм, предназначен да бъде изпълнен от машина. В резултат на това мнозина я смятат за първия компютърен програмист.

Нели Блай (1864-1922)

Нели Блай, американски разследващ журналист, е истински пионер, който отказва да пише обичайните „женски“ статии за мода, градинарство и общество. Вместо това тя проследява различни истории за тежкото положение на бедните и потиснатите, които обикновено по това време са жени.

Нели Блай е толкова отдадена на работата си, че дори влиза в Женската лудница в Ню Йорк, за да изследва известната си книга „Десет дни в лудница“. На по-късен етап от живота си постига световен рекорд за оживяване на измисленото пътешествие на Жул Верн, обикаляйки света само за 72 дни.

Мари Стоупс (1880-1958)

Родената в Шотландия Мари Стоупс става известна след публикуването на книгите й „Семейна любов“ и „Мъдро родителство“ и създаването на първата клиника за контрол на раждаемостта във Великобритания. През годините тя проявява особен интерес към предоставянето на информация за контрацепцията и планираното родителство сред работническата класа.

На нейно име е основана благотворителната организация Marie Stopes International, която предоставя услуги за сексуалното и репродуктивното здраве в 37 страни по света.

Алис Милиат (1884-1957)

Алис Милиат, френска гребкиня, организира първите Световни игри за жени във време, когато Олимпийските игри имат много малко дисциплини за представители на нежния пол.

Лобирането й води до включването на женската лека атлетика в Олимпийските игри през 1928 г. и поставя начало на глобален диалог относно представителството на жените в по-широк набор от спортове, който продължава и днес.

Бюла Луиз Хенри (1887-1973)

Успешният американски изобретател и предприемач Бюла Луиз Хенри създава над 100 изобретения, предназначени да подобрят ежедневието, включително вакуумния фризер за сладолед, отварачката за консерви и шевната машина без калерчета.

„Изобретявам, защото не мога да помогна по друг начин.“, коментира Хенри. „Идеите просто ме преследват.“

Бюла, която основава две собствени компании и участва като консултант в няколко други, е въведена в Американската зала на славата на изобретателите през 2006 г.

Габриела Мистрал (1889-1957)

Чилийката Габриела Мистрал започва кариерата си като учител, който се бори за по-голям достъп до образование за всички и играе важна роля в реформирането на чилийската училищна система. На по-късен етап става поет-дипломат и първата латиноамериканка, получила Нобелова награда за литература за своята емоционална лирическа поезия, която изследва темите за морала, майчинството, любовта и латиноамериканската идентичност.

Беси Колман (1892-1926)

Беси Колман мечтае да лети от малка, но като афроамериканка и индианка се сблъсква с дискриминация на всяка крачка. След като не й е разрешено да влезе в американско летателно училище по расови/полови причини, тя получава спонсорство да завърши във Франция. Въпреки че при завръщането си в САЩ е възпрепятствана да стане търговски пилот, Беси става каскадьор, изпълнявайки опасни каскади във въздуха с голям успех.

През последните си години Колман събира средства, за да основе собствено училище за обучение на авиатори, но не успява да сбъдне мечтата си, тъй като загива в самолетна катастрофа само на 34 години. Въпреки това тя остава първата жена от афроамерикански произход, притежаваща лиценз за пилот.

Фрида Кало (1907-1954)

Поразителните творби на мексиканската художничка Фрида Кало обхващат пол, класа, идентичност и раса в мексиканското общество. Въпреки че е първият мексикански художник, чиито творби са изложени в Лувъра, Кало остава непризната до 70-те години на миналия век.

Днес Фрида се възприема като важна фигура в историята на изкуството, както и като икона за ЛГБТ общността и феминистките движения.

>>> Фрида Кало – жажда за живот

Катрин Греъм (1917-2001)

Катрин Греъм е издател на Washington Post в продължение на почти три десетилетия, през които ръководи публикуването на документите на Пентагона и разбиването на скандала „Уотъргейт“, което в крайна сметка води до оставката на президента Ричард Никсън.

През 1997 г. Греъм получава наградата „Пулицър“ за мемоарите си „Лична история“, а през 2002 г. е въведена в Американската зала на славата на жените.

Розалинд Франклин (1920-1958)

Розалинд Франклин е британски химик и биофизик, който има много важен принос за цялостното откриване на двойната спирала на ДНК. За съжаление обаче тя умира четири години преди откритието й да бъде доказано.

Като предпазлива и честна личност, не е изненадващо, че Розалинд е призната само посмъртно за приноса си към науката, въпреки че според мнозина тя заслужава да бъде възхвалявана.

Мари Ван Британ Браун (1922-1999)

Афроамериканската медицинска сестра Мари Ван Британ Браун изобретява първата охранителна система със затворена верига, подтикната от желанието да защити семейството и приятелите си, живеещи в Ню Йорк, където нивото на престъпност е много високо.

Изобретението е предшественик на модерното наблюдение и неговата слава води до внедряването на видеонаблюдението, което днес се използва в повечето обществени зони.

Джунко Табей (1939-2016)

През 1975 г. японската алпинистка Джунко Табей става първата жена, достигнала Еверест, а през 90-те години на миналия век и първата жена, изкачила седемте най-високи върхове в света. Освен това през цялата си кариера защитава опазването на планинските местообитания и извършва редица „почистващи изкачвания“.

Въпреки невероятните си постижения, тя е критикувана, че е оставила малката си дъщеря у дома, за да стане част от първия изцяло женски екип за катерене.

Уангари Маатаи (1940-2011)

Уангари Маатаи е кенийски социален, екологичен и политически активист, който основава движението за зелен пояс, борещо се за засаждането на дървета, опазването на околната среда и правата на жените.

По-късно Маати работи в парламента като помощник-министър на околната среда и природните ресурси, а през 2004 г. става първата африканска жена, получила Нобелова награда за мир за приноса си към устойчивото развитие и демокрацията.

Катя Крафт (1942-1991)

Френския вулканолог Катя Крафт обхожда света, документирайки вулкани и вулканични изригвания в снимки и филми, като често се доближава на метри от потоци лава. За съжаление през 1991 г. заедно със съпруга си става жертва на вулканично изригване.

Крафт е един от първите учени, които работят в тясно сътрудничество с местните правителства и общности, за да въведат процедура за евакуация в райони, където има активни вулкани.