Учени записаха 12 нови песни, изпълнявани от гренландските китове по време на миграциите им. Чуйте две от тях!

12 нови песни са били записани от екип на американски учени, проследяващи ежегодната пролетна миграция на гренландските китове, категоризирани като уязвим вид според международната система за природозащитен статус на животните. Две от тях можете да чуете в тази статия, докосвайки се до едно от най-големите чудеса на природата – способността на животните да комуникират помежду си чрез системи от звуци, подобно на човешкия говор.

И макар почти всички бозайници да притежават в особено развита степен тази способност, именно гигантските китове, достигащи тегло 80 тона и дължина до 17 метра, изпълняват едни от най-сложените и хипнотизиращи песни, представляващи интерес за учените от дълги години, поради което и са най-добре проучени.

Репертоарът на гренландските китове (Balaena mysticetus), които прекарват по-голямата част от живота си, плувайки под дебелите арктически ледове, е най-впечатляващият измежду всички представители на това животинско семейство (Balaenidae). Всяка година те мигрират в по-топли води, за да се чифтосат и възпроизведат, износвайки малките си близо 1 година. При продължително предишно проучване учените записаха 66 уникални песни, изпълнявани от гренландските китове, към които сега добавят 12-те нови, записани с хидрофони на две локации по протежение на западния бряг на Аляска при проследяването на група от 32 индивида от популацията Bering-Chukchi-Beaufort – най-голямата от проучените четири географски изолирани популации на гренландски китове.

Според доклада им, публикуван в научното издание Marine Mammal Science (Наука за водните бозайници), най-малко половината от тези песни са били изпълнявани по един и същи начин от отделните представители на групата – тоест повтаряни дословно, така че чрез тях животните да обменят конкретни послания и директиви.

Макар и други видове като гърбавият кит, синият кит и кашалотът също да "пеят", гренландският кит е този, чийто репертоар е най-богат и разнообразен, или иначе казано той умее да комуникира най-пълноценно с останалите представители на своя вид. Едва наскоро учените придобиха по-задълбочена представа за тези бозайници, тъй като отдалечеността на техния естествен хабитат под арктическите ледове, сковали океанската повърхност през по-голямата част от годината, прави изключително трудно наблюдението и изследването им.

Знае се, че техните песни варират и не всяка година се повтарят едни и същи звукови модели за едни и същи цели, но все още не е ясно колко точно различни песни включва репертоарът на тези китове и какви са закономерностите при възпроизвеждането им. Също така е доказано, че китовете са способни да учат песни едни от други и че ги използват като средство за подаване на социални сигнали, включително такива, свързани с репродукцията им.

С намирането на отговори на тези въпроси се е заела Кейт Стафорд от Университета във Вашингтон, която е съавтор на проучването, застъпено в най-новото издание на Marine Mammal Science.