Васко Кръпката: Най-добре се живее не на завет, а право срещу бурята

"Храстът казал на дървото:

слез и ниско залегни,

виждаш, буря се задава,

тук до мен и ти се наведи.

Ще преживеем дружно с тебе, братко,

ще се скатаем от вятърът студен.

Ще оцелеем сладко, сладко

ден след ден..."

Това е откъс от безсмъртните парчета на музикалния революционер на България – Васко Кръпката. Няколко месеца след опита за революция и все още с надежда за по-добра България, разговаряме с него за вълната от протести в началото на годината, за промяната, за музиката и събуждането на българите.

Вълната от протести, която заля страната, този проблясък на революция, който е толкова неприсъщ за страната ни, няма как да не напомни за Вас - бяхте едно от лицата на надеждата за промяна в началото на 90-те. Приличат ли си по нещо сегашните протести с тогавашните и по какво се различават?

Протестите през 90-те години бяха много по-различни от сегашните, защото бяха за смяна на системата, за разчупването на еднопартийния модел на управление, за премахването на символите на Комунизма, за това България да се ориентира на Запад, а не да гледа все към Съветския съюз, да може да се пътува, да има свободен пазар. Другата разлика е, че като че ли тогава хората не бяха така побеснели, не бяха в толкова лошо настроение. Въпреки че дълги години бяхме в комунистически режим, хората имаха планове, имаха настроение. Сега това липсва, всичко е отрицателно, няма забавление в протестите. Тогава имаше много музика в протестите, беше си една китарна революция. Докато сега няма музика, няма студенти от ВИТИЗ, които да разиграват сценки, няма студенти от Медицински факултет, които да оперират правителството... Но аз и не очаквам нищо да се повтори, напълно естествено е да се различни нещата – нищо не се повтаря такова, каквото е било.

Вие самият чувствате ли се удовлетворен от промяната, която се случи през изминалите 23 години? Само лоши неща ли се случиха в този период или?

Чувствам се много удовлетворен за много неща, дори за неща, които не съм вярвал, че ще се случат. Тогава не съм си представял, че ще има банани по магазините, че ще има цветни снимки, не съм си представял, че ще пътувам с личната си карта в целия европейски окръг, не съм представял, че синът ми няма да ходи в казармата. Случиха се много неща, които не съм очаквал, като да няма открит лист за Петрич и да няма мито за западните коли, да се отвори пазарът. Това е в материален план. Виж, в духовен много неща не се случиха. Хората не се събудиха – бяха се събудили, ние ги събуждахме, но след това дойдоха едни дълбоко спонсорирани приспивачи, които тотално приспаха народа.

Ако направим аналогия с песента Ви "Ден след ден", на твърде големия брой "храсти" ли дължим примирението с всичко и твърде дългото чакане, докато кажем "Стига"?

Искам първо да подчертая, че това не са първите бунтове и аз винаги съм бил там, просто тези бяха като че ли най-мащабни и най-отразявани от медиите.

Протестите, които се случиха в началото на годината, бяха напълно естествен развой на дългото търпение. Хората са докарани до невъзможност да плащат сметките си, които в сравнение с 1990 година, сега са много. Хората са прави. Не може майка ми, която взема 147 лева пенсия да има 180 лева сметка за парно. Това няма как да стане. Но не съм съгласен с някои от основните искания на протестиращите като това например да няма партии. Ами то и това се е случвало в България – партиите са били забранявани през 20-те години на миналия век. Но полза няма от това. Човек трябва да има право на избор. И без да претендирам, че разбирам много от политика, според мен трябва да си има две партии – една лява и една дясна, които да си се редуват. А тук какво стана? Нароиха се милион партии, дойде и Симеон, който допълнително разми нещата... Според мен нормалното е да има две партии, които да се редуват. Така наречената народна власт - ами и на нея й сърбахме попарата. Бойко Борисов например си е народен герой, да не би да е герой на интелигенцията, народът си го избра. Просто хората трябва да си отварят очите по избори. Но е хубаво, че Улицата даде урок на властта.

На "завет" ли се живее най-добре в България?

Не. Напротив! И в България, и навсякъде по света се живее най-добре не на завет, а право срещу бурята, това е моето мнение и аз така обичам да живея. Но може би повечето хора не смятат така...

Някога мислил ли сте да емигрирате? И защо не сте го направил?

Куфарът ми е винаги стегнат. Причините да остана обаче са много, но май основната е, че когато разбрах, че и тука ще си бъда емигрант, както и ако емигрирам, си казах защо пък да бия тоя път?

Разкажете ни за новия си албум, как се казва, колко парчета съдържа, всички ли са нови или има и стари хитове с ново звучене?

Албумът се казва "Няма връщане назад" и е саундтрак към филма на Кирил Станков "Джулай". Съдържа 11 песни авторски песни, от тях 5 са изцяло нови, а останалите шест са стари парчета, но презаписани с нов аранжимент, сред тях са "Няма бира", "Да живее рокендрола", "Нека бъде светлина", която е с участието на Нов симфоничен оркестър. От новите е основната песен "Няма връщане назад", която, без да искам съвпадна с настроенията в страната, защото се чуха призиви за едва ли не връщане на комунизма, но аз не съм съгласен с това и ето, пак излизам с актуално парче..

Какво е посланието ви към младите "революционери"?

На младите революционери искам да кажа, че във времена на диктатури и революции лесно се раждат герои и още по-лесно умират, това показва историята. Пожелавам на всички да им е трудно, защото, когато е трудно, ако си печен, ще оцелееш.

 Ина Танева