Коледната песен на Чарлз Дикенс – поразяващият удар от името на бедните

С настъпването на коледните празници вниманието ни се насочва към "Коледна песен" на Чарлз Дикенс – дали ще препрочетем книгата или ще гледаме множеството екранизации – изборът е голям.

Всички знаем историята за стария скъперник Ебенизър Скрудж, който единствено се интересува от парите си. Но в нощта срещу Коледа той е предупреден от духа на стария си съдружник Марли, че душата му е обречена. След това Скрудж е посетен от духовете на миналите, настоящите и бъдещите коледи. Това пътешествие във времето променя възгледите на скъперника и накрая той се "пробужда" и минава на страната на доброто.

Но какви са мотивите на Дикенс за написването на тази новела? Успява ли тя да стане популярна? Разберете с нас!

През есента на 1843 г. Чарлс Дикенс се намира на кръстопът в кариерата си на писател. На 31-годишна възраст той се радва на литературна слава благодарение на успеха на The Pickwick Papers и "Оливър Туист", но последният му роман "Мартин Чъзълуит" не се продава добре и Дикенс се страхува, че популярността му ще изчезне.

Писателят е бил и в затруднено финансово положение – той има съпруга и четири деца, които трябва да издържа финансово, а в края на 1843 година жена му, Катрин, е бременна с пети наследник.

През онази трудна година Чарлз Дикенс осъзнава, че се нуждае от нов литературен хит, но дори и в най-смелите си мечти не е предполагал за успеха и трайното културно въздействие на новелата "Коледна песен".

Оригиналният ръкопис на "Коледна песен", закупен от Дж. П. Морган през 1897 г.

Дикенс винаги е бил съпричастен към бедните в Англия, особено в Лондон и други градове. Страната се развива като индустриализирано общество - брутални работни графици - по 16 часа на ден в заводите, около шест или седем дни в седмицата. Детският труд тогава беше синоним на робство. Децата са били обект на нечовешки мъчения, експлоатация и дори смърт.

Някои политици, художници и писатели призовават за реформа, но други смятат, че няма нужда да се пазят децата от родители или настойници, които ги принуждават да работят.

Дикенс познава "вкуса на бедността". Когато е на 12 години, той е отстранен от училище и изпратен да работи във фабрика за поне 10 часа на ден, шест дни в седмицата. Там той лепи етикети на боя за обувки.

По това време баща му, Джон Дикенс, е в затвора, защото не може да плати дълг от 40 паунда. След това е последван и от другите членове на фамилията, с изключение на Чарлз. Спомените от този период го белязват завинаги: "Цялата ми същност бе изпълнена от скръб и унижение."

По времето на писането на "Коледна песен" е Англия  е налице нарастваща безработица и недохранване.

През септември 1843 г. Дикенс посещава училището Samuel Storey’s Field Lane Ragged School , където се обучават най-бедните деца от бедните квартали на Лондон. Той е разтревожен от онова, което вижда, и осъзнава, че трябва да намери начин да се справи с грубата несправедливост на лондонското общество, както и с неговата алчност и безсилие. Дикенс осъзнава, че е дошло времето да нанесе своя "поразяващ удар"от името на бедните. 

Дикънс създава "Коледна песен" в продължение на шест седмици, пишейки от 9 до 14 часа всеки ден, правейки си дълги разходки до 20 мили. Той пише с черно мастило, с гъши пера. Няма първоначален план за романа, няма чернова. Той написва книгата вследствие на едно продължително (и непрекъснато) усилие, добавяйки множество корекции в полетата страниците.

Може би защото е имал краен срок, Дикенс използва много от собствената си история, за да създаде героите. Мнозина вярват, че Боб Кратчит и голямото му семейство, което е на ръба на бедността се основават на бащата на Дикенс, нещастният чиновник Джон Дикенс.

Когато приключва, "Коледна песен" е 68 страници. Нещата се случват много бързо – на 2 декември писателя предава ръкописа на своя издател, а на 19 декември книгата вече е достъпна за читателите.

Новелата се приема добре и само за 5 дни са продадени 6000 копия. До Бъдни вечер е разпродадена и са поръчани нови бройки. Дикенс е много доволен от рецензиите - "най-величественият успех на Дикенс", "най-големият писател". Но той е разстроен, че първоначално книгата не изпълнява целта си да му донесе много пари.

Плакат на "Коледна песен"

Оказва се, че с действията си самият Дикенс способства за недостатъчните според него продажби. Писателят контролира всичко свързано с отпечатването. Той настоява за луксозно художествено произведение - в цвят сьомга и фино детайлни цветни гравюри, но с относително ниска цена от пет шилинга. Това означава много малка печалба. След като изчислява всички разходи, Дикенс печели общо 135 паунда от "Коледна песен" от първия тираж.

"Какво чудесно нещо е, че такъв голям успех би ми причинил такава нетърпима тревога и разочарование!", пише той.

Макар и недоволен от своята новела в началото Чарлз Дикенс вярва, че създаването на "Коледна песен" си струва загубата на времето. И ние може да свидетелстваме за това 175 години по-късно!

Редактор: Илияна Кръстева

Източник: thevintagenews.com