Магията на Коледа: „Майка ми, която изгуби почти напълно зрението си, ми върна коледния дух“

Доброто настроение и усмивките са неизменна част от Коледа за повечето хора и това е разбираемо. Коледният дух носи много положителни емоции. На този светъл празник всички се веселим, смеем се и получаваме подаръци. Но ако трябва да се спрем на най-хубавото, което ни се случва по празниците, вероятно повечето ще кажат, че това е срещата с близките. За някои обаче коледният дух може да бъде помрачен от тревоги, провокирани от болести, покосили член от семейството. Такъв е и случаят с Айринос Окоджие, чиято майка губи зрението си, но не се отказва от „мисията“ да радва близките си по време на коледните празници.

Да загубиш зрението си точно преди Коледа

„Когато майка ми загуби по-голямата част от зрението си точно преди Коледа през 2022 г., бяхме шокирани. Винаги ми се е струвала непобедима. Въпреки многото трудности, които животът й поднася, тя е изключително силна жена, която се справя с нещата. Преживяла рак на гърдата, загуба на няколко от своите братя и сестри и много други изпитания.“, споделя Айринос Окоджие.

Майката на Айринос всяка година гарантира, че семейството й ще има страхотна Коледа, тъй като винаги е вярвала в магията на празничния сезон. Светлият празник не е само за децата, според нея, но и за възрастните, които са се сблъскали с множество предизвикателства през изминалата година. Те заслужават прекрасен празник, чувството за сплотеност, което идва с него, и човешката връзка, която е толкова силна на Коледа. Тъй като това може да бъде и ужасно самотен период за някои хора, майката на Айринос винаги кани роднини, които няма с кого да прекарат празника.

Заедно със загубата на зрението й миналата година, възрастната жена е диагностицирана със синдром на Чарлз Боне – състояние, което причинява ярки халюцинации, които могат да бъдат или доста безобидни, или ужасяващи. В нейния случай те са непрестанни и осакатяващи, засягайки психичното й здраве.

„Коледа се промени за мен“

„Лекарите в болницата ни казаха направо, че няма шанс зрението й да се подобри. Мисълта, че може да имаме хубав празник се изпари – всички бяхме травматизирани. Изведнъж празничните фанфари около нас се превърнаха в страдание. Винаги съм се радвала да гледам украсата и да усещам нарастващото вълнение, но след диагнозата на майка ми Коледа се промени за мен.“, споделя Айринос.

В началото на декември миналата година Айринос започва да чувства силен гняв, докато гледа как майка й се мъчи да върши прости неща. Едно от нещата, които я тревожат, е, че вече не може да чете, което провокира дъщеря й да организира изпращане на аудиокниги от библиотеката на Кралския национален институт за слепи хора.

„Чувството й за равновесие беше засегнато. Имаше нужда от помощ да проверява имейлите си, да плаща сметките, да изпълнява поръчките, с които винаги се е справяла добре. Изведнъж тя остаря пред очите ми. Винаги дискретна жена, тя се опитваше да запази болката си в тайна, но загубата на зрението й изкара всичко на преден план.“

Силата на коледния дух

Две седмици преди Коледа възрастната жена се обажда на дъщеря си с покана да пазаруват заедно за предстоящия празник. Това винаги е било решението й за всяка лична трагедия. „Купихме достатъчно храна, за да нахраним малко село. Както е обичаят в нашето семейство, прекарахме коледната седмица заедно. Сутринта на Коледа аз и сестра ми бяхме нейните очи. Всички готвихме заедно, приготвяйки ориз, салата, печена пуйка, супа от чушки и зеленчуци на скара. Смеехме се и споделяхме истории. На обяд говорихме за нашите надежди и мечти за следващата година.“

„Майка ми не можеше да види лицата ни отблизо. Вместо това главите ни изглеждаха като амалгами. Не мога да си представя болката й. Въпреки това тя запази чувството си за хумор. Сега знам, че никога няма да приема радостта от Коледа за даденост, защото всичко може да се промени толкова бързо. Миналата година ме научи, че в крайна сметка все още съм оптимист, дори когато преминавам през трудни периоди, и всяка Коледа, прекарана с майка ми, укрепва връзката ни по начини, които не мога да изразя.“

„Майка ми направи чудо миналата Коледа. Спаси любовта ми към празника, въпреки че не беше в най-добрата си форма. Чрез мистериозен процес аз наследих нейната решителност да гарантира, че Коледа ще е специална всяка година. Винаги ще съм й благодарна. Тя е постоянно вдъхновение за мен.“