Рождественският пост, или Четиридесетница на ап. Филип - смисъл, предназначение и варианти на говеенето

Между 15 ноември и 24 декември вярващите източноправославни християни са призовани от църквата да спазват пост - т.нар. Рождественски (от Рождество Христово, в чиято чест се прави) или Филипов пост. Той е един от четирите многодневни пости в православния календар наред с Богородичния, Петровия и Великия пост, наричан още Света Четиридесетница - най-строгият и продължителен от изброените.

Рождественският пост също е 40-дневен и е наричан Четиридесетница на ап. Филип на името на апостола, който се почита ден преди началото на поста /на 14 ноември/. Той е установен още по времето, когато Рождество Христово /Коледа/ се е чествало заедно с Богоявление, но продължителността му се е менила многократно. По това време той всъщност е бил Богоявленски и е траел 12 дни, а след отделянето на Рождество Христово от Богоявление, Богоявленският пост бил сведен до един ден.

Рождественският пост става 40-дневен през IX век, но Константинополският патриарх Николай ІІІ (1111 година), заявява позицията, че преди Рождество Христово трябва да се пости само 8 дни, тъй като "единствено Възкресението на Сина Божи е достойно да бъде зачетено с четиридесетдневен пост". В края на същия век обаче Константинополският патриарх Лука Хрисоверг постановил да се пости четиридесет дни преди Рождество Христово.

В Западните църкви Рождество Христово започва да се отбелязва в средата на IV век - три десетилетия по-рано от Източните, където е въведено от Св. Григорий Богослов. Патриарх Ювеналий въвежда това събитие в Йерусалим едва век по-късно. Дълго източните църкви честват Рождество на различни дати, докато при западните датата е същата, на която се отбелязва и днес от почти всички църкви, без Арменската - 25 декември. В Антиохия например Рождество е било отбелязвано на 4 януари, в малоазийските църкви - на 6 или 10 януари, а в Александрия - на 18 април, 19 април или на 29 май.

Ден преди Рождество на 24 декември християните отбелязват Бъдни вечер, когато 40-дневният Филипов пост приключва с бъдната трапеза, на която се слагат нечетен брой постни ястия, най-често между 7 и 11. На този ден църквата почита и паметта на св. Евгения. Онези, които не са постили до тогава, могат да го сторят в рамките на този ден, а много хора избират да постят само през последната седмица от Четиридесетница.

Всъщност Рождественския пост съвсем не е толкова строг колкото Великия, тъй като дните, в които се позволява само растителна храна с олио, са по-малко от половината - през първата седмица от поста и в последните четири дни от него. През останалите дни на този пост /без сряда и петък, защото Христос е бил предаден от Юда в сряда, а е разпнат в петък/ се разрешават риба, както и вино /всякакъв друг алкохол обаче е забранен по време на целия пост/, а безгръбначните животни като миди, охлюви и октоподи са считани за постни храни.

Соевите продукти са добър заместител на месните /за хората, които понасят трудно отказа от месо и млечни продукти/ и консумацията им по време на пости традиционно се увеличава през последните години, откакто са разпространени в търговската мрежа у нас. Повечето хлябове и макаронени изделия не съдържат животински продукти и могат да бъдат консумирани без притеснение по време на пост, но като цяло е необходимо да се обръща по-специално внимание на етикетите на пакетираните стоки, за да се избегне несъзнателно нарушаване на поста и последвалото от това разочарование /така например в някои обикновени бисквити има яйчен прах и/или масло/.

Сред храните, с които постещите могат да се подготвят и запасят, са варива, ориз, грах, картофи, всякакви зеленчуци и плодове, жито, овес и други житни култури, маслини, лютеница, сладка, растителни масла като сусамово, фъстъчено и други, халва, мед, ядки, семена /слънчогледово, тиквено, ленено/, безмесни консерви, замразени морски дарове и други.

Приемайки Светото Причастие, вярващият трябва да заяви пред изповедника си колко дълго и доколко строго е постил. Степените на строгост на поста са шест, като се започне от гладуването /пълно въздържание на храна, с което се характеризира тримиренето/, мине се през студена храна без мазнина и без топли напитки и гореща храна без мазнина, и се стигне до заговезни, когато е позволено всичко, освен месо. Тримиренето не е задължителен елемент от поста - то е доброволно и не се препоръчва на много възрастни и болни хора, тъй като подлага човешкия организъм на сериозно, в някои случаи дори непосилно изпитание.

Тук е важно да се уточни, че постът, наричан още говеене, не се заключава до ограничаването от храна. Той също така е и духовен акт, чрез който човек заявява вярата си в Бога, в доброто, в праведното, нравственото, както и силата на волята си и стремежа си да живее богоугодно. Постът не е диета и не бива да бъде правен от суета! Напротив - постещият човек трябва да се моли за смирение и успокоение за душата си и не би трябвало да задоволява глада си с прекомерни количества постна храна, защото така смисълът на говеенето - въздържанието - се загубва.

Що се отнася до секса, той не се забранява от Православната църква, когато се консумира от брачни партньори. Според Св. Апостол Павел, ако двама души решат да включат в поста си плътско въздържание, това трябва да стане само по взаимно съгласие, тъй като в противен случай несъгласният ще бъде подтикнат към блудни действия или най-общо към грях и падение. В руската православна църква съществува и в миналото е прилагана практика, налагаща категорична забрана за полови сношения по време на пости, която обаче не се основава на учението на Светите отци.

• "Всичко, което Бог е сътворил, е добро и благословено ­- и храната, и питието, и всяко нещо, което ни е дадено за употреба. Злото идва от злоупотребата, а тя идва не от Бога, а от нас, когато лошо прилагаме дарената ни свобода. Така че постът, присъщ на християнския живот, не е гнусене от храната, а волево ограничаване на консумативния инстинкт", пише в Църковен вестник, Синодално издателство, бр. 5/2004 г., отец Ангел Величков.
• "Човешката съвест в съвременния свят все повече се изостря срещу консуматорството, но рядко намира начин реално да му противодейства. Мнозина се оплакват, че са станали жертва на "потребителското общество". Какво обаче се разбира под това понятие?", продължава свещеникът. […]
• "Някои започват яростна борба с рекламата, считайки я за главния виновник. […] Други се подлагат на диети. Но попадат в порочен кръг: бягайки от една страст, попадат в друга ­ - суетността. А заедно с това стават още по-яростни консуматори на… диетични продукти.[…] Има и такива, които се разболяват. Развиват болестно чувство на вина при и след хранене (булимия) или стигат до анорексия ­ патологична загуба на апетит, която много често завършва със смърт. И двете са на психологическа основа, но малцина се сещат да потърсят в тях духовен проблем. Най-общо казано, става дума за аскетизъм, неосмислен от вярата, и за въздържание от недуховно естество.[…]

Св. Апостол Павел припомня и думите на Христос: "Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули", и в заключение обобщава гледната си точка и посланието, което отправя към вярващите, така:

"Мярката не е в калории и диетични точки, нито в размера на "потребителската кошница", а е индивидуална и се заключава в един прост принцип: да приемаме всичко с благодарение към Създателя и източника на всяко благо, и да приемаме толкова, че да не се задушава молитвата ни от плътта".

Сърцето на вярващия човек прилича на особен локатор, който възприема информация, идваща от духовните сфери. За по-ясното възприемане на тази информация, на тези вълни от духовния свят, способства постът. Той е проява на по-деен духовен живот, но той създава и условия за такъв живот. Затова усилията за активизиране на религиозния живот в противовес на общото духовно разслабване налага и едно активизиране на поста, не толкова на външния, формалния пост, колкото на истинския, духовния пост", пише отец Йоан Карамихалев в книгата "Записки по християнска етика".

Той цитира протоиерей Александър Шмеман, според когото "постът е единственото средство за възстановяване в човека на неговата истинска природа", и припомня посланието на Св. Игнатий Брянчанинов, подчертавайки, че постът действа само тогава, когато е съпроводен от друга голяма добродетел ­- молитвата.

"Който ограничава поста само до въздържание от храна, той повече от всичко го безчести. Ти постиш? Докажи ми това с дела. Какви, казваш, дела? Ако видиш беден, дай му милостиня; ако видиш врага си, помири се; ако видиш своя приятел щастлив, не му завиждай; ако видиш красива жена, отмини я. Нека постят не само устата, но и зрението и слухът, и нозете, и ръцете, и всички членове на нашето тяло. Нека постят ръцете, пребивавайки чисти от грабене и трупане на богатство. Нека постят нозете, преставайки да ходят на противозаконни зрелища. Нека постят очите, приучвайки се да не се устремяват към благообразни лица и да не се заглеждат по чуждата красота.

Зрението е храна за очите: ако тя е противозаконна и забранена, то вреди на поста и разрушава спасението на душата; ако пък е законна и позволена, то украсява поста. По-нелепо от всичко би било по отношение на ястията да се въздържаме и от позволената храна, а очите да поглъщат и това, което е забранено. Нека пости и слухът; а постът на слуха е в това да не приема злословия и клевети. Нека и езикът пости от сквернословия и ругателства. Що за полза, когато се въздържаме от птици и риби, а гризем и ядем братята си? Затова и апостол Павел със заплаха е казал: "Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други", пише свети Йоан Златоуст.

"Постът,­ това е време, когато трябва да забравим за себе си, да се научим да се жертваме за другите. Времето на поста ни е дадено именно за това, за да преразгледаме своя живот в тази перспектива", проповядва пророк Исайя.