"Не се опитвай": посланието върху надгробната плоча на Буковски

Чарлз Буковски оставя наследство над 1000 стихотворения, стотици кратки разкази и шест новели, с огромно влияние върху съвременната американска литература. Невъзмутимото комбиниране на тънко фикционализирани автобиографични разкази със суров наратив го превръща в един от уникалните гласове на неговото поколение.

Но личността на писателя е това, което го откроява сред останалите. Промотирайки се като фигура в ъндърграунда на литературните среди в Ню Йорк и Лос Анджелис през 1960 г., циничният му вкус и черен хумор съдействат при писането за най-интимните чувства, съчетани с тъпотата на ежедневието на работническата класа.

Буковски с втората си жена – Линда Лий Бейгли

След като бива отхвърлян, критикуван и пренебрегван от академичната общност на САЩ по време на своя живот, най-лоялните читатели на писателя са сред субкултурите: хипита, бийтълси и ренегати, както и други непризнати автори.

След смъртта му през 1994 г., интересът към неговата работа нараства, придвижвайки статуса ми от ъндърграунд към мейнстрийм. Скоро интелектуалци от цялата страна започват да анализират най-малките детайли относно начина му на живот и въздействието, което може да е оказал върху писането му. Част от мистерията около "лауреатът на западналия американски живот" – както е наречен от Time Magazine през 1986 г. – е епитафът, който оставя.

Буковски лично настоява за този конкретен епитаф, заедно с името му, датите на раждане и смърт и гравирана между тях икона на боксьор. Последната символизира битката, която е бил животът му. Сентенцията озадачава много от феновете му. Какво е посланието на тази песимистична забежка? Според Майк Уат – репортер и басист на "Minutemen" – епитафът не е толкова негативен, колко звучи. Целта му всъщност е да обхване философията на автора за живота и писането.

Счита се, че фразата прозхожда от времето, когато Буковски е помолен да разкрие възгледите си относно писането от редактора на книгата "Кой кой е в Америка" ("Who is who is America"). Думите му са отправени към онези писатели, които се престарават; които полагат твърде много усилия, за да продуцират работата си, а в същото време остават с посредствени резултати.

Подобно обяснение на последните му думи може да се открие в няколко негови писма, в които обсъжда тайната на писателския талант със свои приятели. Едно от тях е адресирано до Джон Уилям Корингтън, а пасаж от него гласи:

"Какво правиш? Как пишеш, как създаваш? Не се опитваш. Това е много важно: не се опитвай, нито за кадилаците, за cамото създаване или за безсмъртие. Ти чакаш и нищо не се случва, и тогава продължаваш да чакаш. Това е като буболечката, която виждаш високо на стената. Чакаш я да дойде за теб. Когато се окаже достатъчно близо, за да я достигнеш – замахваш и я убиваш. Или може би, ако ти хареса как изглежда, я взимаш за домашен любимец."

Редактор: Наталия Тотева

Източници: thevintagenews.com, britannica.com,

Снимки: icon.panorama.it, bbc.com, thevintagenews.com