Тайният живот на великите автори – II част

Франц Кафка – застрахователен изпълнител (1883-1924)

Трагедията изпълва дома на Кафка, който обича да изследва човешката борба за разбиране и сигурност в своите творби като "Америка", "Съдебният процес" и "Замакът".

Двамата по-малки братя на Франц – Георг и Хайнрих – умират като деца, преди авторът да е навършил 6, и той остава единствен син в семейство, което включва и 3 дъщери (те умират по-късно в нацистките лагери на смъртта или в едно полско гето).

През 1901 г. Кафка е приет в университета "Карл Фердинанд" в Прага и започва да учи химия. Две седмици по-късно той презаписва право. Въпреки че тази област не го вълнува много, тя му отваря много врати за кариерно развитие, което удовлетворява баща му.

Освен това правото се изучава по-дълго от останалите специалности, което дава възможност на Кафка допълнително да се занимава с германски науки и история на изкуството. Бащата на автора оказва огромно влияние както върху живота, така и върху писането му. Той бил тиранин със странен характер и не проявявал разбиране към творческата страна на сина си.

След като се дипломирал, Кафка започнал работа в застрахователна компания, което го принудило да остави писането на втори план. През 1908 г. той започва работа в застрахователния институт за трудови злополуки на Бохемското кралство. През следващото десетилетие Кафка остава в компанията и работи упорито. Става известен с изключителната си етика, което го превръща в дясна ръка на шефа му. Той продължава да пише и през 1915 г. издава един от най-известните си кратки разкази "Метаморфози".

Артър Конън Дойл – хирург (1859-1930)

Въпреки че семейната традиция повелявала Артър да се отдаде на артистична кариера, той станал лекар. Това му решение било повлияно от д-р Браян Чаркз Уолър, млад квартирант, който майка му била приела в дома им, за да свързват двата края.

Младият студент по медицина се срещнал с редица бъдещи автори, които също учели в университета, като Джеймс Бари и Робърт Луис Стивънсън. Но човекът, който най-много го впечатлил и му повлиял без съмнение е един от неговите преподаватели – д-р Джоузеф Бел. Добрият лекар бил майстор в наблюдението, логиката и диагностиката. Всички тези качества по-късно се проявяват в героя му детектив Шерлок Холмс.
Първата платена работа на Дойл като лекар била на борда на парахода Маюмба, който пътувал между Ливърпул и Африка. След това за известно време Дойл се установил в Плимут, Англия.

Когато спестяванията му почти свършили, той се преместил в Портсмут и отворил първия си личен кабинет. Прекарал следващите няколко години опитвайки се да балансира между процъфтяващата си лекарска кариера и литературата, където искал да се наложи като автор. По-късно той се отказва от медицината, за да се отдаде изцяло на писането, което се оказало призванието му.

Херман Мелвил – митничар (1819-1891)

Тъй като не успял да се сдобие с мечтаната от него работа, Мелвил приел предложението на брат си да работи като моряк на лодка. През 1839 г. той се записал като юнга на търговски кораб, наречен "Св. Лоурънс", който пътувал от Ню Йорк към Ливърпул и обратно.

Мелвил е известен с няколко живописни романа, основани на приключенията му по море, но в края на 40-те години на XIX век започнал да пише по-сериозни и сложни творби. В резултат на това той загубил читателите си и финансовата си стабилност. През 1851 г. "Моби Дик" постига огромен успех сред читателите и критиците, но писането му през 1856 г. го докарва до нервен срив. "Доларите ме проклеха", пише Мелвил до своя приятел писателя Натаниел Хоторн за неспособността си да издържа семейството си.

През 1866 г. той най-сетне си осигурява постоянен доход (около 4 долара на ден) като митничар на доковете в Ню Йорк. Той се задържал на поста си през следващите 22 години, но едновременно с това продължавал да пише вечер, през уийкенда и ваканциите. Мелвил умира през 1891 г. По това време той е до голяма степен забравен от литературния свят, но забавеното издаване на последния му роман "Били Бъд" през 1924 г. възвръща интереса на публиката към творбите му.

снимки: thevintagenews.com

Към първа част > > >