Димитър Димов - между творчеството и тютюна

Има ли нужда да споменаваме кой всъщност е той? Роденият на 25.06.1909 година писател се  превръща в един от най-популярните и коментирани творци на България. Неговите произведения оставят трайна следа в съзнанието на всеки, който се е доближил до тях. Израстнал с майка, изпитваща силна любов към литературата, той първоначално обръща поглед към точните науки. По-късно, имайки възможност да наблюдава живота на работниците  във фабриката за тютюн на втория си баща, той полага основите на великолепната си творба,  която по-късно ще се превърне в гениалност на съвремението ни.

Цялостното творчество на Димитър Димов е обгърнато от мрака на осъдените души, на нищетата, на търсенето на себе си, намирането, отказването, несподелените чувства, гордостта, упадъка. В най-популярните си произведения той открито показва интереса към човешката душа и по-скоро към онази тъмна част от нея, която ние най-често искаме да остане скрита, неразгадана, онази, от която се срамуваме.

Димитър Димов определено оставя безброй послания за читателите си - често срещани в  неговите произведения са алчността, самозабравата, чувствата на един пропаднал човек,  отхвърлен, безпътен...

Вижте някои от най-завладяващите цитати от Димитър Димов, които ще помним винаги: 

1. "Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността."

2. "Това е златното правило в търговията!… Когато някой се дави, натисни главата му  дълбоко, за да имаш един конкурент по-малко…"

3. "Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!"

4. "И двамата - всеки от тях в своята среда и по своя начин на живеене - се движеха по една и съща наклонена плоскост, която водеше към пропаст. Пред нея стоеше лудницата, а пред Луис - затвор."

5." - Отегчаваш ме с гордостта си.
- Това е единственото, което ми остава.
- Пази го пред другите.
- Защо не и пред теб?
- Защото и двамата сме еднакво пропаднали."

6. "Мир!... Можеше ли да има мир у една болна, прокълната душа?"

7. "- Като всеки лъжец, аз съм слаб, подъл и страхлив.
- Вие сте само нещастен... Подлеците не признават грешките си."

8. "Глупавият мъж е по-досаден от грозна жена."

9. "С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора."

10. "…нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, … нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това, дали мислите ни съвпадат, или противоречат на поривите й."

Автор: Ива Великова