25 цитата от Харуки Мураками за най-важните неща в живота

Често ни е трудно да намерим подходящите думи, с които да опишем чувствата, емоциите и други сложни (или поне за самите нас) явления в живота ни. Пред писателя Харуки Мураками подобни препятствия не съществуват. Той отлично знае какъв вид химични процеси протичат в човешката душа и умее да ги описва съвършено точно, проницателно и въздействащо.

Мураками е смятан за един от най-важните и влиятелни японски писатели на XX век, въпреки че често е критикуван в родината се заради увлечението му по Запада. Той е роден в Киото през 1949 година в дома на будистки монах, завършва Университета "Уаседа" в Токио през 1975 година и съвсем млад се увлича по американската култура.

Повечето от героите му са "вълци-единаци", уморени от живота аутсайдери, чиито черти не са заимствани от японските традиции. Определяно често като постмодернистично, неговото творчество включва елементи на сюрреалистично фентъзи и изобилства от препратки към американската попкултура, а стилът му е разглеждан като "безсърдечен" и прекалено груб.

Първият издаден роман на Мураками е "Чуй как пее вятърът" (1979), след което излизат романите "Флипер, 1973" (1980), "Преследване на дива овца" (1982), "Страна на чудесата за непукисти и краят на света" (1985), "Норвежка гора" (1987), "Танцувай, танцувай, танцувай" (1988),"Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" (2013). През 2001 година той издава и първия си документален труд - Underground, в който описва нападението на религиозни екстремисти в токийското метро от 1995 година и отражението на това събитие върху психиката на японците. Други любими заглавия от японския писател са, разбира се, "1Q84", "Спутник, моя любов", "Кафка на плажа"...

В личния си живот Харуки Мураками намира спокойствие в малките неща. Известен е със своята педантичност и търпение. Когато се появи идея, Мураками веднага я записва, но в случай че музата му убягва, той търпеливо изчаква момента, в който ще се възвърне. В работата си той няма напрежение и стресиращо бързане. Когато не пише авторски книги, той превежда творби на чуждестранни писатели. Негов е приносът за наличие на качествени японски преводи на автори като Фицджералд, Джон Ървинг и Селинджър.

Преди да преоткрие своята мистична дарба, писателят е управлявал джаз бар, наречен "Peter Cat". Започнал е да пише внезапно и изненадващо. Потребността да създаде роман описва сам като "топло и чудно усещане". Но сътворяването на книга за Мураками не е поредната тривиална работа. Това е метафизична дейност, която свързва две паралелни вселени. И макар сюжетите му невинаги да се развиват в географските рамки на Япония, неговата отличителна стилистика втъкава имплицитно във всеки ред родната му култура.

Японският писател смята, че историите, които пише, сформират цяла една вселена на съновидения, но той ги преживява и пресъздава не за себе си, а за своята аудитория. Писателят иска да пренесе читателите си в своеобразен трансцендентен свят.

Въображението на Мураками не е прекалено диво и необуздано. Писателската му дейност започва като обикновена дългосрочна работа, но се превръща в сюрреалистично намигване с око към читателите. Той създава абсолютна експлозия от идеи и изображения, но в сърцевината на нещата е винаги историята за една човешка душа, която е притисната и съкрушена от морален дълг. Неговите истории разказват за изборите, които имаме и същевременно нямаме; за пътищата, които поемаме и които сме принудени да поемаме. Кризата, която преживяват героите му обаче, той представя умело и фино, бягайки от помпозността и драматизма. Неговият свят просто е завършен.

Всеки успешен писател може да изгради персонаж, който резонира с читателите. Но такъв тип характер винаги ще бъде герой от типизирано време и място.

Мураками създава персонажи от друг тип. Неговите истории са като карта към вътрешния свят на собствените ни души. А авторският глас ни води из дебрите на несъзнаваното. Приключението, което поемаме с един негов роман, може да бъде интерпретирано като пътуване из душата на писателя, сред мислите на даден герой или към самите нас. Но независимо от възприятието, медиаторът на това вдъхновяващо преживяване винаги остава Харуки Мураками.

И въпреки дълбочините, в които потъваме, четейки романите му, оказва се, че авторът намира своето удоволствие от живота в едни от най-простичките неща в ежедневието – домашните задължения. Явно светът на мечтаното по някаква странна логика трябва да се намира в най-земните прояви на човека.

Живеем в обикновен свят и някак си, без да сме потънали достатъчно в тривиалните баналности на живота, не е възможно да достигнем до трансцендентното. Именно този своеобразен елемент на дуалност в творчеството на Мураками го прави единствен по рода си. Може би именно това го превръща във великолепен автор. Неговите книги имат способността да смирят душата по време на буря.

Ето и 25 цитата от Харуки Мураками, от които всеки, все някога, би могъл да почерпи вдъхновение и успокоение тогава, когато животът му се стори прекалено горчив, несправедлив или непонятен.

1. "Свят без любов – това е като вятърът от другата страна на прозореца. Нищо не го докосва, нищо не му вдъхва живот."
2. "По-рано си мислех, че хората порастват от година на година, някак постепенно. Оказа се, че не е така. Човек става възрастен изведнъж."
3. "На този свят няма такова нещо като грешно мнение. Има единствено мнения, които не съвпадат с вашите собствени – това е всичко."
4. "Колкото по-възрастен става човек, толкова по-голямо място в живота му заема онова, което не отговаря на истината."
5. " Всичко, което губим – дори онова, което изчезва завинаги – оставя след себе си следи, които никога не могат да бъдат заличени."
6. "Прегръщайки се, ние поделяме помежду си страховете си."
7. "Ако всеки на този свят повярва, че накрая всичко ще завърши добре, няма да остане нищо, от което да се страхуваме."
8. "Колкото и силно да се опитваш да противодействаш, когато си болен – боли."
9. " Необходимо е да позволяваш на чувствата ти да излизат от теб. Става по-лошо, ако не го правиш. Тогава те се натрупват и закърняват. А накрая – умират."
10. " Не обичам аскетизма. Просто не завързвам ненужни запознанства. Така хората могат да си спестят излишни разочарования."
11. "По всичко личи, че сърцето е скрито зад твърда черупка и да успеят да го разбият се отдава на малцина. Може би тази е причината така и да не успея да изпитам любов."
12. "Бъдете честни едни с други и когато се нуждаете, искайте помощ – това е най-важното."
13. "Каквато и да е празнината, тя при всички положения ще бъде запълнена с нещо."
14. "На човека е дадена надежда, която той използва като гориво, така че да съумява да продължава да се движи напред. Без надежда "по-нататък" не може да съществува."
15. "Цялата наша действителност се основава на безкрайната борба между онова, което действително се е случило, и онова, за което не искаме да си спомняме."
16. "Не съществуват такива тайни, които да не бъдат изтръгнати от сърцето."
17. "Най-важното нещо на този свят не е онази голяма и велика истина, която другите са проумели, а онази, мъничката, до която си достигнал сам."
18. "Какво означава самотата? Тя наподобява на чувството, което те обзема, когато в някоя дъждовна вечер стоиш отстрани на устието на голяма река и дълго наблюдаваш как огромният воден поток се влива в морето."
19. "Спомените стоплят човека отвътре. И в същото време го разбиват на парчета."
20. "Когато дълго се взираш в морето, хората започват да ти липсват, а когато дълго гледаш около себе си хората, започваш да тъгуваш по морето."
21. "Гледано от далеч, всичко изглежда красиво."
22. "Често се случва така, че най-важните неща на този свят започват като нещо съвсем незначително."
23. "Да се движиш с всички сили в погрешна посока е по-лошо, отколкото изобщо да не се движиш."
24. "Когато не споделяш мислите си с някого другиго, мислите ти започват да си те поделят помежду си."
25. "Ако всичко се случва точно по начина, по който на теб ти се иска, животът ще стане крайно безинтересен."