Щури партита и трикове с портокал: ексцентричният живот на Виктор Юго

Френският писател Виктор Юго остава завинаги в световната история с вечните си творби и с филантропската си дейност. Като член на Националното събрание на Франция, той се бори за прекратяване на бедността, безплатно образование за всички деца и премахване на смъртното наказание.

Освен с литературните си шедьоври и политически битки, той е известен - макар и в по-тесен кръг, и с ексцентричния си характер - пише гол например и е имал необичайния навик да поглъща цели портокали по време на партита. Непознатият Юго е далеч по-интересен, отколкото предполагате. Ето и доказателствата.

Обича вечерните партита...

През по-голямата част от живота си Юго почти всяка вечер домакинства на поне 30 гости, които забавлява с необичаен трик – слагал цял портокал в устата си с колкото се може повече бучки захар, а всичко това преглъщал с две чаши ликьор.

По време на своите приеми Юго изброявал причините, поради които превъзхожда Балзак, Расин и всички други френски писатели. (Може би портокаловият трик е бил измислен от гостите с тайното намерение да го накарат да млъкне.) 

Но повече обича славата

Френският писател прекарва последните си години на булевард "Виктор Юго", а писмата, адресирани до него през този период са с текст: "До господин Виктор, на неговия булевард, Париж".

Преди това писателят живее 15 години на британския остров в Гърнси, където пише поезия и завършва по-голямата част от "Клетниците" ("Les Misérables"). Там той е толкова известен, че почитателите му събират камъчетата, по които е стъпвал, за спомен.

През 1881 г. денят на 80-годишния му юбилей е обявен за национален празник. Премахнати са всички  училищни наказания са и се организират всенародни чествания. Юго седи пред дома си и маха на шествието от близо 600 000 души, което минава покрай входната му врата.

Юго е страстен почитател на секса

Френският писател е обсебен от секса. Самият той твърди, че през първата брачна нощ със съпругата му Адел Фуше са правили любов девет пъти. Според слухове Фуше загубва бързо интерес към секса като цяло, но през 19-ти век в Париж има достатъчно възможности за забавление сутрин, вечер и през нощта. На тези места той е почитан почти като светец - в деня на смъртта му всички публични домове затварят в знак на траур, а на жените, работещи в тях е позволено да отдадат последна почит към лоялния си клиент.

Любимецът на бедните и клетниците никога не е бил нито беден, нито клетник

Когато договаря хонорара си за романа „Клетниците” Юго настоява да му се плати повече, отколкото на всеки друг човек, писал книга до момента. Биографът му Дейвид Белос твърди, че получените 300 000 франка (около 6.6 милиона лева) все още са най-голямата сума, плащана някога за литературен труд.

За щастие на издателя, инвестицията се оказва печеливша. Романът „Клетниците” е толкова дългоочакван, че парижките работници се редят на опашки с колички в книжарниците, за да се сдобият с нови екземпляри.  Впоследствие те ги препродават на колегите си за допълнителна печалба.

Вероятно не това си е представял Юго като решение на проблема с бедността в града.

Той крие собствените си дрехи, за да не отлага писането

Когато работи по ново произведение, Юго прекарва по-голямата част от дните си затворен в кабинета си само с писалка и хартия. В множество писания се посочва, че Юго "свалял всичките си дрехи и ги давал на слугите си със заповед да не му ги връщат, докато не завърши една глава от предстоящото си произведение".

В мемоарите си съпругата на Юго отбелязва, че докато пише „Парижката Света Богородица“, мъжът й купува „голям плетен сив шал, който го покриваше от главата до петите, заключваше официалните си дрехи, така че да не се изкушава да излезе навън, и пристъпваше към писане на романа си. Все едно беше в затвор".