Джейн Остин за любовта, брака и собствените ни чувства

"Всичко е за предпочитане пред брака без любов".

"Никога не можем да знаем какво искаме" — пише Милан Кундера относно дилемите в живота и любовта. Тези дилеми са неизменна част от живота ни като човешки същества. Несигурността се появява във всички аспекти от живота ни, но е повече от катастрофална, когато се отнася за любов.

Как да навигираме между тези вътрешни опасности и борби, е това, което Джейн Остин (16.12.1775-18.07.1817) пише в писмата към любимата си племенница Фани Катрин Найт, която Остин счита за "почти сестра".

Писмата, изпратени малко след публикуването на "Гордост и предразсъдъци", целят да предоставят утеха на младата Фани, която първоначално е заслепена, след това разочарована и накрая изключително объркана относно чувствата си.

След като изслушва разказа на племенницата си бързата загуба на интерес към ухажора си, в който в началото е била толкова заслепена, Остин пише:

"Това определено беше изненада за мен първоначално, тъй като не предполагах ни най-малко, че чувствата ти биха могли да претърпят промяна. Мога без никакви притеснения да заявя, че ти не можеш да си влюбена. Мила Фани, готова съм да се посмея на идеята, въпреки че не е за смях, че си объркала собствените си чувства. С цялото си сърце бих искала да те бях предупредила още в началото, когато за първи път поговори с мен, но не вярвах, че си силно влюбена. Смятах, че си привлечена дотолкова, че да си достатъчно щастлива за момента, като несъмнено вярвах, че нещата ще получат необходимата възможност да се променят. Докато бяхме заедно в Лондон аз наистина вярвах, че си влюбена. Но сега разбирам, че определено не си - несъмнено не си."

С умелия си поглед, Остин достига до най-сложната част на романтиката — склонността ни да намираме удовлетворение, което да ни кара да се заблуждаваме относно самите нас, Остин допълва:

"Колко необикновени създания сме! Изглеждаше ми, сякаш си убедена, че той не е безразличен към теб. И все пак, в края на краищата, съм изненадана, че промяната на чувствата ти е толкова голяма. Той е такъв, какъвто винаги е бил, само по-очевидно и силно отдаден на теб. Това е цялата разлика. Как ще обясним това?"

Дванадесет години по-рано, Остин претърпява подобна промяна и със самата себе си. Първоначално приема единственото предложение за брак, което някога е получавала, от един непривлекателен и нетактичен, но образован и финансово стабилен мъж на име Харис Биг-Уитър. На следваща сутрин тя осъзнава, че практичността на този брак не е адекватен заместител на любовта и се отменя от съгласието си. Може би именно затова, тя дава този съвет на Фани:

"О, мила Фани! Грешката ти е една от онези грешки, в които хиляди жени се спускат. Той е първият мъж, който те е привлякъл. Това е чар и то най-силният чар."

По-нататък Остин изглежда забравя началото на писмата и това, че първоначално се е опитвала да убеди племенницата си, че не е влюбена:

"Има такива хора на света, може би един на хиляда, които същества като мен и теб считат за съвършени. Но такива хора не могат да бъдат с нас или ако това стане, той може да се окаже не толкова перфектен. Помисли върху това, Фани."

Следват още многобройни писма между Остин и Фани. В крайна сметка, Фани не се омъжва за споменатия господин. Не се омъжва за никого, докато Остин е все още жива.