Тайният живот на великите автори

Антон Чехов – доктор (1860-1904)

"Медицината е моята законна съпруга, а литературата – моята любовница," казал веднъж Чехов.

През 1879 г. Чехов завършва училище и е приет в Първи московски държавен медицински университет "И. М. Сеченов". През 1884 г. той се дипломира като квалифициран лекар, и през целия си живот той смятал медицината за основната си професия. Въпреки това не изкарвал много пари с този занаят, защото лекувал бедните без пари.

Чехов трябвало да издържа семейството си, тъй като баща му не можел да си намери добре платена работа, след като банкрутирал.

Антон Чехов се смята за един от най-великите майстори на късия разказ в света. Писал е и класически пиеси като "Чайка", "Чичо Ваня", "Три сестри" и "Черешовата градина". Заедно с Херик Ибсен и Аугуст Стринберг, Чехов се определя като един от тримата бащи на ранния модернизъм в театъра. Медицината обогатява писането на руския автор, тъй като той има възможност да се среща с различни хора от всички слоеве на обществото – от селяни до аристократи.

Брам Стокър –театрален мениджър (1847-1912)

Днес Брам Стокър е известен с готическия си роман, излязъл през 1897 г., "Дракула", но докато бил жив, той бил личен асистент на актьора Хенри Ървинг, както и финансов мениджър на театъра Lyceum в Лондон, който бил притежание на Ървинг.

До седем годишна възраст Стокър бил прикован към легло от неизвестна болест, докато не започнал училище и не се възстановил напълно. За този период Стокър пише:

"Бях природно надарен и свободното време, което ми осигури болестта, ми предостави възможност да мисля много, което даде плодове по-късно през годините."

След оздравяването си той расте без сериозни заболявания, дори се изявява като професионален атлет в колежа Тринити, Дъблин, в който учи между 1864 и 1870 г. Дипломира се с отличие и бакалавърска степен по математика.

Вдъхновен от своите пътувания и връзките си в театралните среди, през 1875 г. Стокър публикува първия си разказ на ужасите – "Игликина пътека". Той продължава да публикува творби, докато управлява с голям успех лондонския театър, включително разказа "Под залеза" (1882) и романа "Змийския проход" (1890), които се приемат скромно от публиката. Преди смъртта си през 1912 г., Стокър публикува още десетина романа.

Оскар Уайлд – журналист (1854-1900)

Трудно е да повярваме, че неподражаемият Оскар Уайлд бил обявен за литературен провал в края на своя живот след скандалните разкрития за сексуалния му живот и това, че е хомосексуалист (1895 г.). След смъртта на Уайлд неговият издател се опитал да възстанови имуществото му, включително и голям корпус с журналистически писания, със смътната надежда, че ще бъде запазен като част от съкровищницата на великата литература. От неговите статии ние разбираме, че той се е интересувал много от изкуството и модата, които се опитвал да направи достъпни за по-широката публика – предимно жени, които обичали да четат както за платове и рецепти, така и за ренесансовите картини и гръцките трагедии. В крак с последните събития в женските среди и култура и като широко скроен редактор на списанието "Женски свят", Оскар Уайлд дал работа на много завършили Кембридж жени, за да му помогнат да създава висококачествен журналистически продукт.

В наши дни журналистическите творби на Оскар Уайлд са в светлината на прожекторите като връхната точка на един процес, който в започнал преди повече от 100 години и е успял да рехабилитира и да утвърди репутацията му като литературен гений.

Франц Кафка – застрахователен изпълнител (1883-1924)

Трагедията изпълва дома на Кафка, който обича да изследва човешката борба за разбиране и сигурност в своите творби като "Америка", "Съдебният процес" и "Замакът".

Двамата по-малки братя на Франц – Георг и Хайнрих – умират като деца, преди авторът да е навършил 6, и той остава единствен син в семейство, което включва и 3 дъщери (те умират по-късно в нацистките лагери на смъртта или в едно полско гето).

През 1901 г. Кафка е приет в университета "Карл Фердинанд" в Прага и започва да учи химия. Две седмици по-късно той презаписва право. Въпреки че тази област не го вълнува много, тя му отваря много врати за кариерно развитие, което удовлетворява баща му.

Освен това правото се изучава по-дълго от останалите специалности, което дава възможност на Кафка допълнително да се занимава с германски науки и история на изкуството. Бащата на автора оказва огромно влияние както върху живота, така и върху писането му. Той бил тиранин със странен характер и не проявявал разбиране към творческата страна на сина си.

След като се дипломирал, Кафка започнал работа в застрахователна компания, което го принудило да остави писането на втори план. През 1908 г. той започва работа в застрахователния институт за трудови злополуки на Бохемското кралство. През следващото десетилетие Кафка остава в компанията и работи упорито. Става известен с изключителната си етика, което го превръща в дясна ръка на шефа му. Той продължава да пише и през 1915 г. издава един от най-известните си кратки разкази "Метаморфози".

Артър Конън Дойл – хирург (1859-1930)

Въпреки че семейната традиция повелявала Артър да се отдаде на артистична кариера, той станал лекар. Това му решение било повлияно от д-р Браян Чаркз Уолър, млад квартирант, който майка му била приела в дома им, за да свързват двата края.

Младият студент по медицина се срещнал с редица бъдещи автори, които също учели в университета, като Джеймс Бари и Робърт Луис Стивънсън. Но човекът, който най-много го впечатлил и му повлиял без съмнение е един от неговите преподаватели – д-р Джоузеф Бел. Добрият лекар бил майстор в наблюдението, логиката и диагностиката. Всички тези качества по-късно се проявяват в героя му детектив Шерлок Холмс.
Първата платена работа на Дойл като лекар била на борда на парахода Маюмба, който пътувал между Ливърпул и Африка. След това за известно време Дойл се установил в Плимут, Англия.

Когато спестяванията му почти свършили, той се преместил в Портсмут и отворил първия си личен кабинет. Прекарал следващите няколко години опитвайки се да балансира между процъфтяващата си лекарска кариера и литературата, където искал да се наложи като автор. По-късно той се отказва от медицината, за да се отдаде изцяло на писането, което се оказало призванието му.

Херман Мелвил – митничар (1819-1891)

Тъй като не успял да се сдобие с мечтаната от него работа, Мелвил приел предложението на брат си да работи като моряк на лодка. През 1839 г. той се записал като юнга на търговски кораб, наречен "Св. Лоурънс", който пътувал от Ню Йорк към Ливърпул и обратно.

Мелвил е известен с няколко живописни романа, основани на приключенията му по море, но в края на 40-те години на XIX век започнал да пише по-сериозни и сложни творби. В резултат на това той загубил читателите си и финансовата си стабилност. През 1851 г. "Моби Дик" постига огромен успех сред читателите и критиците, но писането му през 1856 г. го докарва до нервен срив. "Доларите ме проклеха", пише Мелвил до своя приятел писателя Натаниел Хоторн за неспособността си да издържа семейството си.

През 1866 г. той най-сетне си осигурява постоянен доход (около 4 долара на ден) като митничар на доковете в Ню Йорк. Той се задържал на поста си през следващите 22 години, но едновременно с това продължавал да пише вечер, през уийкенда и ваканциите. Мелвил умира през 1891 г. По това време той е до голяма степен забравен от литературния свят, но забавеното издаване на последния му роман "Били Бъд" през 1924 г. възвръща интереса на публиката към творбите му.