Критикът Виктор Йерофеев за своя Бог Солженицин

от 11 дек 2018г.

Тази година на 11 декември Солженицин щеше да навърши 100 години. За жалост последният руски литературен гигант умира през 2008 г.

Критикът Виктор Йерофеев за своя Бог Солженицин

Солженицин

Славата на Александър Солженицин в русия е толкова голяма, че надали има зрял човек, който да не го цитира често. Всеки, който се сблъсква с неговото творчество, си създава своя визия за автора.

Солженицин бе като бог за мен. Не идол, не литературна звезда, не и героичен борец срещу политическите несправедливости, какъвто бе за мнозина.

БОГ!

Един ден видях малък бюст на Солженицин в работилницата на двама московски скулптури. Бе направена от червена изпечена глина. Главата му бе положена върху книга и обвита в бодлива тел. Случи се през 1970-та година – най-тъмното, но едновременно с това и най-героично време на писателя. Това бяха годините, в които той води тежката си битка с могъщия Съветски съюз, малко преди да бъде депортиран на запад.

Молих скулптурите да ми предоставят бюста. След като успях да го взема, се прибрах у дома с него и предизвиках огромен смут в семейството. Родителите ми веднага заповядаха да го върна. Някак успях да ги убедя да го запазим на скрито място.

Баща ми бе високопоставен съветски дипломат, а майка ми се страхуваше за кариерата си, макар и да оценяваше високо романа на Солженицин – "Един ден в живота на Иван Денисович", излязъл само няколко години по-рано.

Две брилянтни книги

Невъзможно е да си представим руския литературен канон, без в него да е налице силното присъствие на Солженицин. В неговия първи роман –„Един ден в живота на Иван Денисович“ – той разбива табуто и поставя във фокус съветските лагери. По изключително продуктивен начин изгражда сюжета, представяйки един щастлив ден за своя герой в принудителния трудов лагер „Гулаг“. Този роман е един от най-осъдителните жестове към сталинизма.

Солженицин постепенно достига и по-широко влияние върху цялата европейска политика, когато създава на запад своята книга "Архипелаг Гулаг". Въпреки че не бива публикуван официално преди падането на СССР, романът циркулира тайно из културното пространство като дисидентска литература.

Шокът, който предизвикват ужасите на съветските лагери, документирани в книгата, не са далеч от адските глави от "Божествена комедия" на Данте. С разпространението си книгата подбужда към преосмисляне и поставяне под въпрос наследството на Ленин и реалиите на съветската система.

Утопията на "Руския свят"

Темите в останалата част от творчеството му не са никак прости. В повестта "Матрьонината къща" са представени скритите тенденции на консервативната идеология на почвеничеството, която е в пряк сблъсък с доминантната идеология, прокламирана от СССР, но едновременно с това в опозиция със западните ценности.

Разкриването на съветските престъпления бива преплетено с отхвърлянето на либералната европейска алтернатива. Върху това отхвърляне Солженицин полага своята мечта за създаване на една нова утопия – "Руския свят".

Късен живот и наследство

И незнайно как в един момент Солженицин остана възхитен от руския президент Владимир Путин. В личен разговор, проведен след завръщането на писателя от изгнание, двамата се съгласяват, че Русия трябва да се отклони от пътя, който е предприел Запада.

И въпреки своите късни политически уклони, Солженицин остава последният руски писател, с който великата морална традиция на руската литература умира. Във всеки възможен аспект на интерпретация на творчеството му то винаги ще се разглежда като един твърде важен културен етап, разкриващ цяла канава от противоречия в СССР. След 100 години той все още ще бъде релевантен, както и в последващите ги 100.

Редактор: Милена Минчева

Източник: dw.com

Снимки: solzhenitsyncenter.org; dw.com

Още по темата: