Японската необичайна визия за света

"Уаби" буквано означава "елегантната прелест на скромната простота", а "саби" – "преходността на времето и последващото умиране". Комбинирането и на двете думи формира сентенция, уникална и емблематична за японската култура.

Но както казват будистките монаси, думите са враг на разбирането. С израза уаби-саби може да се обхване само повърхностната идея на една много дълбока култура.

Професор Танейша Отабе, професор в Института по естетика в Токио, предполага, че древното изкуство на уаби-ча (wabi-cha), стил в чаените традиции, създаден в края на XV-XVI век, формира фундамента, от който ще се развие уаби-саби. Избирайки семплата японска керамика пред популярния китайски внос например, се предизвикват всички правила за красота според нашите западни разбирания. Без светли цветове и орнаментирани дизайни, човек бива окуражен да изучи простите тонове и текстура, над които се гледа със снизхождение.

Проф. Отабе обяснява, че уаби-саби оставя нещата неокончателни, за да подтикне въображението на човек да ги завърши в собственото си съзнание. Възможността нечие съзнание да бъде ангажирано активно с това, което съзерцава, постига три неща: ясна представа за намесата на природните сили в създаването на нещо; приемане на естествените сили; отърсване от дуализма – вярването, чрез което разполовяваме обикалящия ни свят на добро и лошо.

Комбинирането на тези три състояния позволява на наблюдателя да се види като част от природния свят, без да бъде обременен от социалните конструкти. Вместо да вижда вдлъбнатини и неправилни форми, той ще прогледне в естествените механизми на природата.

"Естетиката на уаби-саби отваря очите на хората към ежедневния живот" – обяснява проф. Отабе. Вместо да се гледа на природата като нещо опасно и деструктивно, японската култура я рамкира в понятие, определящо я като основен извор на красота.

Приемането на фаталната смърт обаче крие ключа към същинското разбиране на уаби-саби. Както авторът Андрю Юнипър отбелязва в книгата си ("Уаби саби: японското изкуство на преходността"): Тази естетика използва безкомпромисното докосване на смъртта, за да фокусира ума към мимолетната красота, която се крие във всички умиращи явления.

Самостоятелно наблюдаван, природният модел е изключително красив, но разбирайки японския контекст за преходност, който подчертава собствените ни страхове от смъртта, тази природа придобиват една много по-сериозна дълбочина.

Често асоциирано с естетиката уаби-саби е изкуството златно снаждане (kintsugi) – метод за поправяне на счупена керамика с помощта на злато или специален японски лак. Процесът не скрива, а подчертава пукнатините, позволявайки им да станат част от произведението на изкуството.

Всъщност думата "перфектен", произлизаща от латинската "perfectus", етимологично погледнато означава "завършен". Тя незаслужено е поставена на пиедестал в много западни култури. Приоретизирането на безупречност и непогрешимост създава не само неосъществими цели сред хората, но и напълно заблуждава в идеята за щастлив и хармоничен живот.

В даоизма, ако достигнеш съвършенство и нямаш накъде по-нагоре да се развиваш и изкачваш, то значи си стигнал и смъртта.

Докато ние се стремим да създадем перфектни неща, които с трудност после поддържаме и опазваме, пренебрегваме най-важното в живота – радостта от промените и израстването.

Макар да изглежда твърде абстрактно, признанието към преходната красота може да срещнете в сърцето на най-простите японски удоволствия. Цветен изглед (Hanami) – японска ежегодна церемония на черешовите цветове – включва забави, пикници фестивали, всички събрани под падащите цветни листа, които оформят прелестен килим от умираща природа.

Въпреки че церемонията е обагрена с меланхолия, урокът, който дава, е много ценен: 

Редактор: Милена Минчева

Източник: bbc.com