Японските обществени бани – една традиция, заплашена от Covid-19

Крафт бира, жива музика и възможност за пренощуване са част от плана на Такуя Шимбо да реновира западаща обществена баня в Токио, с надеждата, че така ще помогне да се съхрани една вече умираща японска традиция – използването на обществена баня (сенто). Но планът му си остава просто план с разпространението на коронавируса, както съобщава Reuters.

Политиката на японското правителство в последните месеци буквално обрича на бавна смърт малкото останали обществени бани, тъй като ги определя като недостатъчно хигиенични и реално опасни за хората по време на пандемия.

Друг довод на управляващите е, че така по-лесно ще задържат гражданите по домовете им и ще намалят темповете на разпространение на вируса, който до момента е довел до смъртта на около 1000 японци.

41-годишният Такуя Шимбо споделя, че разходите за персонал и отопление остават същите, докато броят на посетителите е намалял драстично. Мъжът е трето поколение собственик на Daikoku-yu (обществена баня в Япония) в североизточно Токио. Значителният спад от 60% в броя на клиентите, както и разходите за реновиране на други западнали обществени бани, го поставят в наистина сложна и несигурна ситуация. Шимбо добавя, че вече работи на загуба и не е ясно колко дълго време може да продължи така.

Сенто културата в Япония

Къпането в горещи изворни води е популярна форма на развлечение в Япония. Обществените бани, наричани „сенто“(„sento“), освен това са били и остават незаменими за онези хора, които нямат собствена в дома си. Самите помещения са разделени за мъже и жени, като преди да се потопят в горещата вода, клиентите първо се изкъпват, за да не замърсяват водата. Обществените бани са били и място за срещи и общуване с други хора, където те са заздравявали връзките помежду си. Въпреки това, повечето са станали много по-предпазливи заради коронавируса. В историята си Сенто културата има и други случаи на масово предавани зарази. Една от последните е епидемията от легионерска болест, която е стандартизирала употребата на хлор навсякъде.

Според собственика на една от тези бани, най-хубавото на общественото къпане е, че там всички са равни – няма значение нито възрастта, нито социалният статус. Добре дошли са както възрастни, така и деца. Всички се къпят голи. Но не отрича, че на този етап е важно всички да се адаптират към реалността, за да оцелеят.

Историята на Сенто започва преди почти 1000 години, когато баните са разположени вътре в религиозните храмове. Със собствени бани се снабдяват по-богатите, а първата обществена се отваря през 1266 година. Помещенията са толкова тъмни, че вътре посетителите покашлят, за да сигнализират своето присъствие. Сенто баните са смесени, въпреки че на няколко пъти в историята им са били разделяни на мъжки и женски. Преградите между двете отделения винаги остават доста лесни за премахване и позволяват пряк контакт.

Момичета/жени са помагали за по-добро изкъпване на мъжете и често са предлагали и други услуги след края на работното време, което е водило до шумни скандали в доста консервативното японско общество. Около средата на 19 век за дълъг период било забранено в баните да се смесват мъже и жени.

В началото на 20-ти век вече баните били оформили специален стандарт за обзавеждане, поведение на хората вътре, както и специални помещения за всяка дейност - съблекални, предварително измиване, къпалня. Децата над 8 години били считани за възрастни и не се позволявало да придружават родители от противоположния пол вътре.

Втората световна война позволява огромен растеж на броя на публичните бани в Япония, защото много домове са разрушени и хората се сещат за старата Сенто традиция. Популярността им е висока и се задържа доста време, като в много от сенто центровете се добавят и душове, нетрадиционни за Япония до този момент.

Броят на обществените бани в Япония е най-висок през 1968 – цели 18 000, но към момента функционират само 2000, било то заради промените в социалния живот на хората или факта, че повечето японци вече имат бани в жилищата си. Дори предлагането на екстри като сауна, джакузи и бани на открито с прекрасна гледка не прави баните конкурентоспособни на така нашумелите спа центрове, които обаче се смятат за чуждо влияние и много от по-възрастните японци не ги възприемат добре.

Любопитна подробност е, че в някои от традиционните бани, управлявани от частни лица, не се допускат хора с татуировки. Причината е проста - искат да се минимизира рискът от проникване на престъпници от японската мафия, чиито тела често са целите покрити с различни татуировки.

Модерните атракции в иначе традиционната обществена баня

Такуя Шимбо е един от младите хора, които опитват да запазят жива традицията, предлагайки модерни атракции като например възможност за гледане на филм в самата баня и лоби барове със споделени работни пространства и наливна бира. Той предлага на клиентите си комедийни програми, жива музика и йога класове. В един от дните банята осигурява истинско хелоуинско преживяване – звуци на духове и скрити „трупове.“

Хисао Ивазаки е второ поколение собственик на такава обществена баня в Токио. Той е инсталирал макет на железница и е приютил в нея 12 котки. “Ако не можеш да се похвалиш с нещо специално и различно, никой няма да дойде“, казва той. Въпреки това, по думите на съпругата му, клиентите са намалели наполовина заради пандемията.

Шимбо се притеснява, че до 5 години ще останат по-малко от половината обществени бани, които той управлява. Надява се, че с промените, които въвежда в една от баните, ще даде нови идеи и на другите собственици как да запазят бизнеса и традицията. Такуя споделя, че баня, която може да предложи настаняване, хапване и наливна бира, е добра възможност да направи бизнеса отново печеливш.

Променя се нагласата и у младите хора, които вече не са толкова невъзмутими като своите баби и дядовци и изпитват смущение да се покажат чисто голи пред другите посетители. Японците смятат, че това притеснение е предпоставка и за загуба на социални контакти.

Помощ от обикновените хора

След като коронавирусът осуетява плановете на Шимбо да реновира част от обществените бани, той е принуден да си осигурява краудфъндинг (събиране на парични средства от много хора), като накрая успява да събере двойно повече, отколкото е планирал – 7 милиона йени. Такуя не е сигурен, че ще успее да задържи бизнеса си по време на пандемия. Но е послушал хората, които са го окуражили да не спира да се бори. Тяхната подкрепа му вдъхва сили, защото разбира, че те искат Сенто културата да се съхрани, дори с с цената на модернизирането на традицията.